— Мислех си, че кожите се ползват за постилане и шейните — напомни му назидателно Емпрес.
— Ще ти купя една кожа отделно за времето ни след возенето на шейна — каза Трей с явен намек в интонацията си. — Искам също да зная кои са любимите ти храни — продължи той с равен тон, — тъй като щ трябва да заредим апартамента. Не може да си толкова слабичка.
Емпрес го изгледа учудено, докато в очите й пролича известно безпокойство. Трей, от своя страна, я гледаше спокойно, с едва забележим шеговит блясък.
— Вярно е, че предпочитам и обожавам стройните жени. А сега ми кажи кои са твоите любими цветя? — той ловко успя да смени темата.
— Цветя? — възкликна Емпрес, учудена до безкрайност, още повече, че навън се чуваше снежната виелица, при което разговорът им за цветя й се стори съвсем безсмислен. — Едва ли говориш сериозно.
Трей отдавна бе свикнал с мисълта, че можеше да купи всичко, което си пожелаеше, стига наистина да реши.
— Зависи от това какви цветя обичаш! Кажи ми, моля те!
— Никога не можеш да ми намериш цветята, които обичам! — отсече Емпрес. Като че ли някой наистина можеше да ги намери по средата на зимата, и то в Монтана!?
Но той бе толкова настоятелен, сякаш щеше да открие тези цветя още на следващия ден!
Всичко изглеждаше странно и красиво. Тя никога не бе предполагала, че ще е точно така. Смяташе, че мекотата, с която реагира на неговите думи, е вид саможертва, която трябваше да се изтърпи, въпреки че мисълта за подчинение или примирение никак не я въодушевяваше. Странно защо топлината, която този мъж излъчваше, така я вълнуваше. Също и уютът, който тя чувстваше за пръв път от пет години насам. Очарователното излъчване на сребристите му очи и блаженото удоволствие от общуването с него я завладяха изцяло.
— Ела насам — каза Трей с тих глас, наподобяващ звука на далечна флейта. Тя бързо се сгуши в него.
След минута, докато Трей я обгръщаше с ръцете си, Емпрес зарови брадичка в гърдите му и тихо изрече:
— Подобна екстравагантност ми се струва… донякъде грях.
Тя нямаше предвид грях от морална гледна точка, а по-скоро по отношение на ужасната й бедност и нищета през последните години.
— Като ще си говорим за грехове — намеси се Трей, галейки я нежно по гърба с ръката си, — ти самата си греховно изкушаваща, така както лежиш тук — гола, затоплена и невинна. Би ли имала нещо против, ако… — Трей се усмихна, когато Емпрес бързо насочи погледа си към него. — Имам предвид, ако си починала достатъчно… нещо непреодолимо у теб страшно ме възбужда и предизвиква — той замълча и повдигна въпросително едната си вежда. — Е, не толкова непреодолимо, колкото това, че си страшно сладка, очарователна… и аз почти съм луд по теб.
Трей, разбира се, не можеше да й обясни, че това „непреодолимо“ нещо у нея все пак бе в сравнение с всички останали жени и изкушения, които преди това бе имал. До този момент любовта винаги му бе носила усещане за нещо спортно, силно и разкошно, но никога и за нещо спешно и непреодолимо. Ето защо самият той бе безкрайно удивен от собствените си чувства. Желаеше я по съвсем друг начин, без да може да издържи на продължителна любовна игра или залъгване, нито пък, както бе свикнал до този момент да обладава жените. Искаше да я има без всякакви задръжки, нетърпеливо и пламенно, както едно дете би искало да докосне краищата на дъгата. Нямаше нито разум, нито логика в страстното желание, което изпитваше към нея. Искаше я точно сега, не по-късно!
Емпрес се замисли дали да му откаже поне веднъж тази вечер, да му покаже, че не е възможно винаги да постига това, което сам реши, като разглезено дете, родено под щастлива звезда. Искаше й се да му покаже, че може да овладее тази ситуация, да наложи запор върху подобна рискована връзка, която за него бе навярно поредната развлекателна прищявка.
Трей обаче не спираше да шепти пламенни любовни думи, от които тя също се развълнува. Дълбоко я разтърси онова, което интимно й прошепна в ухото и което разкри намеренията му. Предложи й сама да се убеди колко много я желае. И когато тя все пак се осмели да погледне към члена му, той я увери, че дълго ще правят любов. При това непрекъснато я галеше и докосваше по всички ерогенни зони, обсипваше я с целувки. За миг Трей я накара да забрави действителността, попадайки в един нов свят на нежност, разкош и наслада.
Замаяна от новите усещания, Емпрес се чудеше какво всъщност преживява, но само след миг отново бе обзета от нова вълна ласки и нежност, която я лиши от всякакъв разум и самоконтрол.