Трей продължи да я милва, наричайки я „бас-ихби-вигие дитсира-тси“, което сам преведе като „мое диво котенце“, докато накрая тя заплака от щастие и безсилие да издържи на усещането. Трей я уверяваше, че ще се грижи за нея цял живот.
— Остани с мен — шепнеше той пламенно. По всичко личеше, че няма предвид само трите седмици. Емпрес обаче съзнаваше, че той не е напълно трезвен. Вкусът на бренди се усещаше твърде силно, докато я целуваше. Той можеше да бъде по-различен на следващото утро. Само че сега тя не искаше да мисли за утрото, нито пък за който и да е от стотиците си житейски проблеми. Не искаше изобщо да се замисля за всичко, което ставаше с нея.
Трей бавно я целуваше по шията, по тялото и между краката. Полагайки бузата си на нейното бедро, той погледна нагоре към лицето й.
— Мое диво котенце — отново прошепна той, — покажи ми къде искаш да те докосвам.
В следващия миг той взе ръката й и целуна подред всеки неин пръст. Всмуквайки нежно кутрето, той отпусна ръката й и я насочи към вътрешността между краката й, където кожата й туптеше от напрежение и възбуда.
— Тук ли, диво котенце? — попита Трей, бавно прокарвайки ръката й по разширението на туптящите, набъбнали от възбудата и секса срамни устни. — Кажи ми…
— О, Господи… — възкликна Емпрес, усещайки как някакво неизпитвано досега удоволствие прониза цялото й същество. Това ново чувство й бе напълно непознато. То нямаше нищо общо с всичко, което бе изпитвала в досегашния си живот. Не можеше да намери нито обяснение, нито мотивация, нито пък извинение за всичко, което правеха двамата с Трей. — Моля те, Трей, искам те… — изплака нежно тя.
В следващия миг и двамата изпаднаха в екстаз от взаимно изпитаната наслада и страстна любов.
След няколко часа, въпреки убедителните думи, които бе отправил към Блу, Трей продължаваше да придържа сънливо Емпрес в прегръдката си. В просъница тя бе промълвила „Благодаря ти!“, в израз на сложните й чувства, които се обединяваха от общото название признателност — затова, че заплати за нея толкова пари, затова, че нейното семейство повече нямаше да мизерства и гладува. И колкото и странно да бе, вместо да се чувства разкаяна или виновна, тя му бе признателна за прекрасните преживявания и сигурността, която изпитваше. Едва сега си даде сметка за паниката и ужасяващия страх, които я бяха обхванали, докато стоеше изправена в салона на Лили. Слава Богу, всичко бе свършило! Емпрес усети, че диша по-леко и спокойно. Тя се сгуши нежно в прегръдката му и заспа.
Трей дълго я съзерцаваше — къдриците й, разпилени по тялото му, дългите ресници, малко по-тъмни от цвета на косата й. Той реши, че досега не е имал по-красива жена, с толкова изящни фини черти. А това със сигурност бе заключение на мъж, видял и обладал немалко на брой жени. „На всичкото отгоре и девствена — помисли си Трей и нежно я близна зад ухото, — и то толкова различна от останалите.“
— Лека нощ, диво котенце! — прошепна той с нежен, изпълнен с чувственост глас.
Боже, колко изморен се чувстваше! Неизпитвани досега задоволство и наслада пронизваха цялото му тяло. Скоро и той се унесе в сладък, блажен сън.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Стори му се, че са изминали само няколко секунди, когато някой силно го разтърси. За миг Трей напрегна уморения си мозък, все още под въздействието на алкохолното опиянение, за да осъзнае къде се намира. Очите му примигнаха и бързо се отвориха. Той тихо изстена.
Над него се бе надвесила Фло, облечена в ослепително пурпурна копринена дреха. В ръката й съзря бутилка шампанско, изпита до половината. Тя изшептя с глас, нетърпящ възражения:
— Ставай, миличък. Донесла съм ти шампанско!
Трей бързо погледна към Емпрес, за да се убеди, че не се е пробудила и когато видя, че тя все още спи спокойно, прошепна към Фло:
— Вече е твърде късно, скъпа, а и аз съм ужасно изморен! Какво ще кажеш да го отложим за някой друг път?
— Не! — заяви Фло и поклати главата си. — Не мога да чакам. Искам да си пийнем по едно тънко питие. — Тя повдигна нагоре бутилката и отпи глътка от шампанското. — Ето, сега е твой ред — каза Фло с пиянска усмивка, подавайки бутилката на Трей.
— Не, благодаря — учтиво й отказа Трей, като предпазливо я наблюдаваше как се клатушка, готова да се строполи всеки момент. — Главата ми още тежи от коняка.
— Шампанското е най-доброто нещо за махмурлии — обяви Фло, като намигна хитро, — както и две жени са винаги по-добре от една-единствена. И ако не се помръднеш, ще трябва да седна върху нея.
Трей бързо се извърна настрани, прикривайки Емпрес с ръцете си и едва предотврати строполяването на Фло върху него.