— Здрасти! — извика доволно Фло, като рязко се настани на леглото, покривайки го с диплите от червена коприна и дантели. — Е, най-после се разбуди. Събуди сега и малката, за да си пийнем тримцата, както му е редно.
С тежка въздишка Трей пое бутилката и отпи глътка.
— Дай и на нея — настоя Фло, небрежно сочейки с ръка към Емпрес.
— Остави я да спи.
— По дяволите! Защо да я оставям да спи? Нека видим за какво даде тия петдесет хиляди долара! Никога не съм виждала по-скъпо платена курва. Хайде, разбуди я!
— Ти си пияна, Фло!
— Е, добре! Ти също си пиян.
Трей може би наистина бе пиян, но не толкова, колкото Фло. Достатъчно трезвен бе, за да не започне да спори с нея. Вместо това той каза:
— Добро шампанско… — след което й върна бутилката.
— Хайде, събуди я!
Трей поклати глава и се усмихна.
— Скъпи мой Трей, откога не си го правил с две жени?
— За Бога, Фло, престани… — възкликна Трей, възмутен от неприличното й предложение.
— Да не би тя да е нещо по-специално? — заядливо попита Фло.
— Не — отвърна й бързо Трей, — може би… За Бога, Фло, не знам! — уморено добави той.
— Не знаеш, не искаш, не, не… Всичко е само „не“ тази вечер. Престани да отричаш и да ми „некаш“, сладурче! Ако сам не я събудиш, аз ще го сторя!
Още преди Фло да се наклони към Емпрес с широките си дипли, пристегнатия корсет и бутилката в ръка, Трей грабна спящото момиче и бързо се изправи. Бе повече от сигурен, че Фло очакваше точно тези думи и това й прошепна:
— Стой тук, Фло, връщам се веднага!
Той се извърна бързо и гъвкаво и, макар и гол, се отправи към съседната малка стая, служеща за съблекалня. Като се стараеше да не я събуди, той нежно я положи на покрития с пастелен брокат шезлонг. След като се увери, че тя спи спокойно, внимателно затвори вратата между двете стаи и посегна към панталоните си проснати на пода. Едва когато закопчаваше и последното копче, той погледна към Фло и измърмори:
— По дяволите!
Явно нямаше да се справи така лесно с нея. Още повече, че бе пила шампанско, а Трей знаеше колко е трудно да се оправи с Фло, когато е препила. Щеше да е необходим дипломатически подход, тъй като Фло бе успяла да се разсъблече, докато Трей отнасяше Емпрес в съседната стая. Беше се излегнала сънливо на дантелените възглавници и съблазнително подканяше Трей с позата си.
Повдигна миглите си и бавно изгледа Трей, след което промълви:
— Ела да ме целунеш, скъпи Трей. Липсваше ми тази вечер.
Бутилката бе пресушена, гласът й — съблазнителен, а усмивката й — както винаги, примамваща.
— Фло, мило мое момиче… — започна Трей с омиротворителен тон, оставайки на разстояние от нея. — Знаеш ли… Аз съм… Блу щеше да… Блу трябваше да ме събуди рано сутринта — изтърси той, като се надяваше, че е измислил най-после някакъв довод. — А аз съм ужасно изтощен. Бъди така добра и се облечи. Зная, че няма да съм във форма точно сега, а тогава какъв е смисълът? Не ставам за нищо, толкова съм изморен.
— Брей, тя трябва да те е изпепелила — алтовият тембър на Фло прозвуча саркастично.
— Нямах предвид това — поправи я бързо Трей, — просто е твърде късно.
И като вдигна от пода измачканата рокля на Фло, Трей се приближи до леглото, опря коляно в пурпурното кадифе и й подаде дрехата.
— От толкова време сме приятели с теб, слънчице! Хайде, облечи се сега, а на сутринта ще си поговорим, какво ще кажеш?
— Не, не съм съгласна — отряза го тя, нацупена и сърдита, след което с един замах на ръката си отметна тъмната си коса през рамо.
— Нека да ти помогна да се облечеш — измърмори Трей и се приближи.
— Това звучи по-привлекателно — измърка Фло.
Трей бе решил да я облече, след което да я заведе долу и да помоли Лили да я сложи да спи. Изобщо не му се искаше да спори с нея точно сега. Беше толкова пияна и капризна. Странно за самия него, но никак не му се искаше Емпрес Джордан да го съзре как спори с голата пияна жена в леглото, където току-що той и Емпрес… о, Боже! Какво толкова се бе случило, че той бе така развълнуван. Трябваше на всяка цена да изгони Фло.
С поглед, насочен към Фло, той не забеляза как вратата, която тя бе оставила леко открехната, се отвори още около три инча, за да се появи цевта на ловна пушка. Точно когато се протягаше към Фло с широко отворената пола, за да я прекара през главата й, той съзря как очите й се разтвориха широко от ужас.
Докато се чудеше как да я успокои, да я увери, че няма да й стори нищо лошо, изведнъж осъзна, че нещо, което се намираше зад гърба му, я бе изплашило до смърт. След секунда вече бе късно да реагира.