Още преди да осъзнае напълно каква опасност го грози, Трей усети остра пареща болка в гърба си. Цялото му тяло се сгърчи в агония. В същото време звукът от гърмежа проряза ушите му.
Всичките му сетива бяха замъглени от пронизващата адска болка, кошмарно завладяла всяка клетка на тялото му. Неясно долови ужасените писъци на Фло. След миг разпозна и собствения си нечовешки рев, докато мозъкът и съзнанието му отказваха да функционират. Само секунда след като той се опита да се противопостави на агонията, задушила цялото му тяло, и преди да изпадне в несвяст, Трей дочу още един изстрел. Застреляха Фло — тази мисъл като мълния премина през съзнанието му. Трей с усилие се опита да погледне към нея. Боже Господи! Тя бе мъртва.
Нима и той умираше? Дано не кажат на майка му. След тази мисъл той изпадна в безсъзнание.
Емпрес първа го съзря.
Изстрелите и мъчителните писъци бяха накарали всички в къщата да се стекат към стаята, но Емпрес първа успя да отвори вратата и да види двете тела.
Кръвта й се смрази от кошмарната гледка в спалнята. В слабо осветената стая цареше мъртвешка тишина, а в съзнанието й отекваха дочутите преди минута писъци. Цялото легло, чаршафите и завивките бяха изпомачкани и напоени с кръв.
Емпрес не се усъмни нито за секунда. Жената на леглото бе мъртва. Изстрелът, засегнал Трей в гърба, бе рикоширал в лицето й и гледката бе потресаваща. Емпрес затвори ужасена очи и пое дълбоко въздух. Едва намери сили да погледне към Трей. Мили Боже, само не това! Нима този прекрасен човек, изпълнен с топлина, щедрост, красота и смях е мъртъв!? О, дано още да диша! Моля те, Господи!
Тя отвори плахо очи, уви се в одеялото си и се спусна към тялото му, без да забелязва напоения с кръв килим.
Мястото, където го бе прострелял куршумът бе разкъсано, лицето му бе заровено в окървавените чаршафи. Тънки струйки кръв се стичаха по нежната му кожа. Пребледнялото му лице бе безчувствено, сякаш обхванато от студените мораво-черни пръсти на смъртта.
Емпрес рязко посегна към китката му и неистово зачака да долови пулс. Пръстите й бавно и предпазливо опипваха жилестата му ръка: Нищо не се долавяше. Сърцето й биеше лудо. „Само без паника“ — каза си тя. Опитваше отново и отново. Започна да се моли. И в този миг, сякаш след цяла вечност, тя долови слабото биене във вените му. Веднъж. Дано не си въобразяваше! Дано не си измисляше! Тя изчака с втренчен поглед. Най-после още един слаб удар! Очите й се напълниха със сълзи и тя тихо промълви: „Благодаря ти, Господи!“
Не след дълго стаята се изпълни с хора, шум, паника. и викове, но само за секунди Блу и Фокс успяха да изгонят всички навън.
— Трябва да го изведем незабавно оттук — изрече Блу, а тъмните му очи се насочиха към прозорците, — въпреки че сме само двамата при цялата тази тълпа.
Той направи жест към Фокс да му подаде едно одеяло от другия край на леглото. След това нареди на братовчед си да донесе палтата им от бизонска кожа, в които започнаха да увиват тялото на Трей.
В момента, в който Блу се втурна в стаята, той отблъсна Емпрес най-безцеремонно, след което тя продължи да стои до ръба на леглото и да наблюдава как Блу внимателно и предпазливо обвиваше тялото на Трей.
— Къде ще го отведете? — запита тя.
— Вкъщи — отсече Блу, като за миг я погледна.
— Но това е невъзможно — възкликна тя, — с тези рани. Кръвоизливът може да го довърши, ако…
— При такъв студ няма опасност.
— Ще дойда с вас. Мога да помогна.
— Не — отряза я Блу. Не я попита защо не е била с него в леглото, защо вместо нея е била Фло. Трескаво продължаваше да обвива тялото на Трей, забравил за мъртвата жена, просната на леглото. Изобщо не го интересуваше какво точно се е случило с жените в тази стая. Единственото, което съзнаваше, бе, че Трей е изложен на опасност тук и трябваше час по-скоро да го изведат.
— Отиваме си у дома — прошепна Блу на наречието на абсароките, като се приведе ниско над ухото на Трей, чието лице бе цялото в кръв. Никой друг, освен Блу, който стоеше твърде близко до лицето на Трей, не забеляза съвсем слабото движение на затворените му клепачи.
— У дома — прошепна отново тихичко Блу и повдигна тялото на Трей, като че ли вдигаше някакво дете. Само по изопнатите му жили стана ясно, че бе употребил цялата си сила, за да повдигне мъж тежък колкото самия него.
Когато излязоха навън, те покриха Трей с още биволски кожи и въпреки неистовите жалби на Лили, потеглиха.
— Защо не изчакате влака — предложи тя, но и двамата братовчеди бяха убедени, че бурята бе затрупала релсите и щеше да отнеме много време, докато се разчисти снегът, за да се прокара път.