— Да, но аз все още имам Анджелина. А заради това си заслужава да преглътнеш всякакви гадости. Докато ти… — Трей не можа да довърши и аз видях как по загарялото му лице премина болезнена сянка.
Приятелите ми в Палм Спрингс знаеха за Сидни и мен. Те бяха единствените в света на мороите (или в човешкия свят, който криеше мороите), които знаеха за любовта ми със Сидни. Те също страдаха заради случилото се с мен и нея. И също обичаха Сидни. Разбира се, не колкото мен, но тя беше изключително предана и лоялна и приятелите й държаха много на нея.
— На мен също ми липсва — рече Трей тихо.
— Трябваше да направя повече — промърморих и се свих на седалката.
— Ти направи много. Повече, отколкото на мен би ми хрумнало да сторя. И нямам предвид само сънищата, които създаваш, за да я достигнеш. Искам да кажа, че ти не остави на мира баща й, притисна мороите, превърна в ад живота на това момиче Мора… опита всичко възможно.
— Много ме бива да дразня другите — признах си.
— Но просто се натъкваше на непробиваема стена, това е всичко. Те наистина отлично умеят да пазят местонахождението й в тайна. Но рано или късно, ще допуснат грешка, защитната им стена ще се пропука и ти ще намериш тази пролука. И аз ще съм редом с теб. Както и всички останали.
Окуражаващата тирада не беше типична за него, но за съжаление, не успя да повдигне духа ми.
— Нямам понятие как ще намеря тази пролука.
Очите на Трей се разшириха.
— Маркъс.
Поклатих глава.
— Той също изчерпа всичките си ресурси. Не съм го виждал от месец.
— Не. — Трей посочи с поглед, докато паркираше колата пред жилищната сграда, в която се намираше апартаментът ми. — Ето го там. Маркъс.
И наистина. Там, седнал на стъпалата пред сградата, беше Маркъс Финч — бунтовник и бивш алхимик, който насърчаваше Сидни да мисли самостоятелно и се опитваше, засега напразно, да открие местонахождението й. Отворих вратата, преди Трей да спре колата.
— Няма да се появи тук, ако няма новини — изрекох развълнувано, скочих от автомобила и хукнах тичешком през тревата.
Цялата ми досегашна летаргия бе пометена от избуялата надежда. Най-после се бе случило. Маркъс бе успял. Бе открил отговорите.
— Какво става? — попитах нетърпеливо. — Намери ли я?
— Не съвсем. — Маркъс се изправи и приглади назад русата си коса. — Да влезем вътре и да поговорим.
Трей беше не по-малко развълнуван от мен, докато съпровождахме Маркъс до дневната. Двамата с Трей застанахме срещу него, скръстили ръце пред гърдите.
— Е? — попитах.
— Сдобих се със списък с местата, които вероятно алхимиците използват като поправителни центрове — поде Маркъс, но не изглеждаше особено въодушевен, както би трябвало да бъде при подобна новина. Вкопчих се в ръката му.
— Това е невероятно! Ще започнем да ги проверяваме и…
— Те са трийсет — прекъсна ме рязко бившият алхимик.
— Но нали току-що каза…
Маркъс вдигна ръка.
— Нека първо ти обясня, след това можеш да се изкажеш. Този списък, до който се добраха информаторите ми, съдържа имената на градовете в Съединените щати, където според техните сведения алхимиците са разположили поправителните си и другите си оперативни центрове. Информацията е отпреди няколко години и макар че източниците ми потвърждават, че във всеки от указаните в списъка градове има изградени поправителни центрове, ние не знаем със сигурност точно кой в крайна сметка са избрали — нито дори кой район са предпочели. Има ли начини да го разберем? Разбира се, и аз познавам хора, които могат да започнат да ровят наоколо. Но трябва да се проверява град по град, което ще отнеме известно време.
Надеждата и ентусиазмът, разцъфнали, когато видях Маркъс, започнаха да повяхват.
— Нека отгатна: известно време означава няколко дни?
Той смръщи чело.
— Към всеки случай ще се подхожда индивидуално, в зависимост от трудностите при проучването на всеки град, което може да отнеме по няколко дни на град. А може и няколко седмици.
Не мислех, че мога да се почувствам по-зле след изпита и издънката с Джил, но очевидно съм се лъгал. В пълно отчаяние се свлякох на дивана.
— По няколко седмици за трийсет града. Това може да отнеме година.
— Освен ако имаме късмет и тя се окаже в първия град от списъка. — Виждах, че дори самият той не вярваше на думите си.