Инструкторът се казваше Харисън и аз отново се запитах дали това беше малко, или фамилно име. Той беше по-възрастен алхимик с оредяла бяла коса и носов глас и много скоро разбрах, че е тук, за да ни осведоми за текущите събития. За миг се развълнувах, че ще узная някои новости от външния свят, но много скоро ми стана ясно, че той има съвсем тясно специализирано отношение към текущите събития.
— Какво виждаме на това изображение? — попита, когато върху гигантския екран на стената срещу редиците с чинове се появи страховитата снимка на две момичета с разкъсани гърла. Няколко ръце се вдигнаха и той посочи тази, която беше първа.
— Ема?
— Нападение на стригои, сър.
Това ми беше известно, но повече ме интересуваше Ема, моята съквартирантка. Тя бе приблизително на моите години. Седеше на чина толкова неестествено изпъната, че бях уверена — в най-близко време трябваше да очаква проблеми с гръбначния стълб.
— Две момичета, убити край нощен клуб в Санкт Петербург — потвърди Харисън. — Нито едната от тях не е била навършила двайсет години. — Диапозитивът се смени с друга, още по-ужасяваща сцена — по-възрастен мъж, чиято кръв очевидно беше източена. — Будапеща. — Последва още едно изображение. — Каракас. — Следващата снимка. — Нова Скотия. — Той изключи прожекционния апарат и закрачи пред чиновете. — Бих искал да ви кажа, че тези снимки са от миналата година. Или поне от миналия месец. Но се опасявам, че не е така. Някой иска ли да отгатне кога са били заснети тези сцени?
Ема веднага вдигна ръка.
— Миналата седмица, сър?
— Правилно, Ема. Проучванията показват, че в сравнение с предишната година нападенията на стригоите са зачестили. На какво според вас се дължи това?
— Защото пазителите не ги преследват както трябва — отговори пак Ема.
О, боже — помислих си, — аз съм съквартирантка със Сидни Сейдж след превъзпитанието.
— Несъмнено това е една от възможните теории — заговори Харисън. — Пазителите предпочитат да защитават пасивно мороите, вместо да преследват активно стригоите за доброто на всички нас. Всъщност, когато бе предложено да се увеличи броят на дампирите чрез по-млад набор, мороите отказаха заради егоистични съображения. Очевидно за тях е достатъчно те да са в безопасност и не изпитват нужда да помагат на нас, останалите.
Трябваше да прехапя език. Знаех, че това не беше истина. Мороите разполагаха с по-малоброен контингент от пазители, защото дампирите не достигаха. А дампирите не можеха да се възпроизвеждат помежду си. Те са били родени във времената, когато хората и мороите свободно са се смесвали. Сега тяхната раса се възпроизвеждаше единствено чрез събиране на морои с дампири, при което винаги се раждаха само деца дампири. Това си оставаше генетична загадка, която озадачаваше дори алхимиците. От приятелите ми знаех, че възрастта на пазителите е обект на оживена дискусия, а Василиса, кралицата на мороите, е особено заинтересувана от подготвения нов декрет. Тя се бореше дампирите да не бъдат признавани за пълноправни пазители, докато не навършат осемнайсет години, но не от себични подбуди, а защото смяташе, че дампирите заслужават шанса да достигнат зрелост, преди да се впуснат в битки със стригоите и да рискуват живота си.
Обаче отлично знаех, че моментът не беше подходящ да споделям възгледите си. Дори и те да го знаеха, никой нямаше да иска да го чуе, а аз не можех да рискувам, като ги заявя на всеослушание. Трябваше да следвам правилата и да се преструвам, че съм поела по пътя на изкуплението и спасението, за да си осигуря колкото може повече привилегии, без значение колко болезнено беше да слушам продължаващата тирада на Харисън.
— Може би друг фактор е, че самите морои способстват за увеличаването на популацията на стригоите. Ако ги попитате, повечето морои ще заявят, че нямат нищо общо със стригоите. Но може ли да им се доверим, когато те във всеки момент могат да се превърнат в същите отвратителни чудовища? За мороите това на практика е етап в развитието им. Те водят „нормален“ начин на живот, отдадени на децата си и работата си, но след години, когато възрастта им напредне… ами никак не е трудно да се възползват от някой удобен случай и просто да изпият малко повече кръв от „доброволните“ си жертви, а след това да твърдят, че било невинен инцидент и… хоп! — Много трудно беше да се следи мисълта на Харисън заради многото „въздушни“ кавички, които използваше. — И така се превръщат в стригои, безсмъртни и недосегаеми. И защо да не го правят? Мороите не са създания със силна воля, не са като хората. И безспорно не са Сидни духом. Как могат да се съпротивляват срещу съблазънта за вечен живот? — Харисън поклати глава с престорена опечаленост. — Боя се, че тъкмо поради тази причина броят на стригоите не намалява. Нашите така наречени съюзници всъщност не ни помагат.