Майка ми бе запазила за двама ни билети в първа класа за самолета до Пенсилвания, а Дейл седеше от другата страна на пътеката. След като толкова дълго бях водил скромен студентски живот, подобно разточителство отначало ме смути, но колкото по-дълго седях до майка ми, толкова по-естествено ме се струваше. Стюардесата ми предложи напитки, но пулсиращата болка в главата ме застави да помоля само за чаша вода. А освен това исках на бистра глава да чуя това, което майка ми имаше да ми казва.
— Прибрах се у дома преди една седмица — поде тя, сякаш е била на почивка. — Естествено, бях много заета да подредя всичко, но ти за мен си на първо място.
— Как разбра къде да ме намериш? — попитах. Местонахождението ми бе свързано с Джил и се пазеше в пълна тайна. Никой не би рискувал да й го разкрие.
— Получих озадачаващо съобщение — смръщи тя вежди. — Анонимно. В него се казваше, че „в момента ти е много трудно“ и се нуждаеш от мен. Съдържаше адреса и строги указания да не го споделям с никого, тъй като в момента изпълняваш много важна мисия по заповед на кралицата. Дочух някои неща за мисията ти — за усилията ти да ни защитиш от стригоите. Много впечатляващо.
В момента му е много трудно. Това бяха думите, с които Джил ме защити снощи пред останалите, задето бях забравил за ревюто й. Едва не изпъшках. Никой нямаше да рискува сигурността на Джил, разкривайки местонахождението ми пред мама — с изключение на самата Джил.
— Някой знае ли, че си тук? — попитах.
— Разбира се, че не — отвърна майка ми с обидено изражение. — Никога не разкривам толкова важни за бъдещето на мороите тайни. Ако съществува начин да се унищожат стригоите, аз ще изпълня своя дълг и ще ти помогна във вашата… макар че трябва да призная, скъпи, че ми се струваш малко неразположен.
Явно майка ми смяташе, че провеждаме някакво разследване за стригоите в Палм Спрингс, и аз нямах намерение да я разубеждавам. Надявах се, че няма да има причини да се задълбочаваме по темата, след като вече бях с нея.
— „Неразположен“ е слабо казано — промърморих.
— Какво се е случило? — Тя отпусна ръка върху моята. — Какво не е наред? Ти се справяше толкова добре. Доколкото разбрах, отново посещаваш колеж, нали? А и освен това изпълняваш важна мисия за кралицата.
Изведнъж осъзнах, че съвсем забравих за останалите два предмета. Дали трябваше да държа изпити? Или да предам дипломен проект? По дяволите. Бях толкова ошашавен от пристигането на майка ми и възможността да избягам, че всяка мисъл за „Карлтън“ се изпари от главата ми. Навярно бях провалил и последната възможност да завърша успешно колежа. Обаче гордостта в гласа й ме трогна и не посмях да й кажа цялата истина.
— Да, бях зает — отвърнах уклончиво.
— Тогава какво не е наред? — настоя тя.
Срещнах погледа й и съзрях в очите й искрено състрадание, което малцина можеха да видят. Преди да я изпратят в затвора, за повечето хора тя беше високомерната аристократка Даниела Ивашков, студена и безразлична към мненията на околните. Аз също я познавах такава, но в тези редки, драгоценни мигове за мен тя беше само майка. И внезапно разбрах, че искам да споделя с нея истината… или поне приемлива версия.
— Има… ами има едно момиче, мамо.
Тя въздъхна.
— О, Ейдриън, само това ли е?
— Не е само — възкликнах гневно. — Тя беше Момичето. Тази, която промени всичко. Тази, която промени мен.
— Добре, добре — съгласи се тя, опитвайки се да ме успокои. — Извинявай. Какво се случи с нея?
Опитах се да измисля как най-убедително да представя истината.
— Семейството й не ме одобрява.
Сега бе ред на майка ми да се вбеси, предполагайки, естествено, че става дума за момиче морой.
— Но това е нелепо! Ти си потомък на едни от най-благородните моройски фамилии — Тарус и Ивашков. Самата кралица не би могла да желае по-знатен произход. Ако семейството на това момиче не те одобрява, то те несъмнено са били заблудени.
Едва не се усмихнах.
— Ами можем да се съгласим с това.
— Тогава какъв е проблемът? Ако тя е възрастна… о, Ейдриън, кажи ми, че е голямо момиче, а не някоя непълнолетна.
— Пълнолетна е.
По лицето на майка ми пробягна вълна на облекчение.
— В такъв случай тя е способна сама да взема решения и да бъде с теб, независимо от мнението на семейството й. А ако предпочита да се съобразява с тях, тогава не те заслужава и ще ти е по-добре без нея.