Выбрать главу

Исках да й кажа, че нещата не бяха толкова прости, ала тя не бе възприела добре увлечението ми по Роуз. Да имам връзка с момиче дампир, беше непростимо. А с момиче от човешката раса — немислимо.

— Мисля, че е свързано с личността ми, а не с родословието ми — казах вместо това.

Майка ми цъкна неодобрително.

— Е, в такъв случай ще видим дали ще се осъзнае. Кой не би искал моето момче? Междувременно се надявам, че няма да позволиш на това да те съсипе. Какво става с теб и момичетата, скъпи? Защо те или не означават нищо за теб, или са всичко? Винаги такава крайност.

— Защото аз не правя нещата наполовина, мамо. Особено когато става дума за любов.

Когато се приземихме, включих телефона си и прочетох есемес от Джил: „Да, аз бях. Зная, че дойде в Палм Спрингс заради мен, но ми е струва, че ти е време да смениш обстановката. Когато разбрах от Лиса, че са освободили майка ти, си помислих, че за теб ще е добре да я видиш, затова ви помогнах да се съберете. Надявам се, че всичко е наред“.

„Ти си супер, сладкишче“ — написах в отговор.

Нейният ме накара да се усмихна.

„Още не знаеш и половината. По останалите ти два предмета трябва да предадеш дипломен проект, а не да се явяваш на изпити. Двамата с Трей преровихме апартамента ти и открихме някои от отхвърлените ти проекти и ги предадохме. Не съм сигурна дали ще ги приемат и дали ще получиш заверка, но е по-добре от нищо.“

Ясно. Джил, за разлика от мен, беше следила моите занятия. Аз бях започвал и захвърлял доста проекти, така че нямах представа кои бе предала тя, но при настоящото положение това навярно беше по-добре, отколкото всичко, което бих могъл да подготвя за дипломната оценка. Сега всичко беше в ръцете на съдбата.

Но едно нещо ме озадачаваше, докато Дейл ни откарваше с колата към кралския двор. Майка ми каза, че се е върнала преди седмица. Джил й бе дала адреса ми, което несъмнено я бе накарало да дойде лично, но беше ли необходимо? При все че местоположението на Джил беше тайна. Лиса можеше да осигури надежден начин на майка ми да се свърже с мен веднага след освобождаването си, ако го беше поискала от кралицата. Защо не го бе сторила? Сякаш майка ми съзнателно е отлагала срещата с мен, докато Джил не й бе писала за моите проблеми, и тя чак тогава се е задействала. Дори всичко да беше наред, родната ми майка пак би поискала веднага да се свърже с мен… нали?

Може би прекалено много задълбавах или, както се казва, търсех под вола теле. Не бих могъл да се съмнявам в любовта на майка ми. Каквито и да бяха недостатъците й, тя все още беше загрижена за мен и като я видях жива и здрава, при това в такава добра форма, си припомних тревогите за нея, докато беше в затвора. Всеки път, щом се опитвах да заговоря за това, тя сменяше темата.

— Всичко свърши — заяви тя просто, докато приближавахме с колата към строго охраняваните главни порти. — Излежах присъдата си и това е всичко. Единственото, което трябва да знаеш, е, че престоят в затвора ме накара да преразгледам приоритетите си и да осъзная кои са важните неща в този живот. — Докосна нежно бузата ми. — И ти си на първо място сред тях, скъпи мой.

Кралският дворец на мороите приличаше на университет с множеството стари готически сгради, простиращи се на голяма площ, с дългогодишния бръшлян по стените и широките красиви дворове. Всъщност в света на хората той представляваше строго специализиран частен колеж за елита. Правителствените служители и някои членове на кралски моройски фамилии живееха тук постоянно, а освен това имаше и сгради за гости и всякакви услуги, улесняващи живота. В известен смисъл беше като малък затворен град.

Очаквах мама да ни отведе в семейната градска къща, но колата спря пред една от сградите за гости.

— След като толкова дълго си живял сам, дори не мога да си представя, че ще искаш да живееш с мен и баща ти — обясни тя. — По-късно може да ти потърсим постоянно жилище, но междувременно кралицата разреши да се настаниш тук.

Бях изненадан, но тя беше права за едно — действително не желаех баща ми да следи кога излизам и се прибирам от къщи. Или пък самата тя. Не че възнамерявах да се впусна в щури купони и среднощни оргии. Дойдох тук, за да сложа ново начало, решен да използвам всички възможни ресурси, за да помогна на Сидни. Но след като беше положила толкова усилия да ме намери, предположих, че майка ми ще пожелае да ме държи под ключ.