Служителят на рецепцията в сградата ми връчи ключа за стаята и мама ме прегърна на раздяла.
— Имам уговорена среща, но предлагам да се видим утре. Става ли? Поканили сме гости на вечеря. Сигурна съм, че баща ти ще се радва да те види. Ела, за да наваксаме с новините. Вече всичко ще е наред, нали?
— Разбира се — уверих я. По-голямата част от деня вече бе изминала — в пътуването, както и заради часовата разлика. — Не ми остана много време, за да се забъркам в неприятности. Навярно ще се обадя утре привечер.
Тя отново ме прегърна, а аз се запътих към стаята ми, която се оказа нещо като апартамент с една спалня, каквито можете да откриете във всеки петзвезден хотел. След като оставих куфара в спалнята, проведох няколко телефонни разговора и започнах да обмислям следващите си планове. Сетне взех набързо един душ (първият ми за деня) и незабавно излязох. Ала не за да се впусна в дворцови развлечения.
Разбира се, на някого срещата ми с Роуз Хатауей и Лиса Драгомир може да се стори истинско дворцово развлечение.
И двете живееха в сграда, която тук се наричаше кралски дворец, при все че отвън имаше същата университетска фасада. Ала отвътре цялото могъщество на моройската история стъписваше ведно с великолепието на Стария свят: величествени коридори, осветени от кристални полилеи, по чиито стени висяха портрети на моройски монарси, царували през вековете. Покоите на кралицата неотдавна бяха обновени, обзаведени по-скоро в съответствие с личния й вкус, а не като кралски кабинет. Радвах се, че тя бе избрала за себе си други стаи, а не тези, в които бе живяла — и умряла — моята леля. Понякога идването тук ми се струваше прекалено сюрреалистично и без онзи спомен да ме преследва.
Когато пристигнах, момичетата бяха в дневната на Лиса. Лиса седеше върху дивана с кръстосани крака, заобиколена от книги и учебници, а Роуз се бе настанила в едно кресло, с главата надолу и дългата й тъмна коса се стелеше като ветрило върху килима. Когато влязох, тя тутакси скочи на крака с дампирска ловкост и грация. Забърза към мен и ме дари с кратка приятелска прегръдка.
— Наистина си тук. Отначало помислих, че е шега. Предполагах, че ще останеш с Джил.
— В този момент тя не се нуждае от мен — отвърнах и отидох да прегърна Лиса, която се надигна от дивана. — Заета е с приключването на учебната година и един куп други задачи.
— Не е нужно да ми го казваш — въздъхна Роуз и завъртя очи към Лиса. — Животът с тази госпожица Само-зубрене-без-отдих е пълна скука, никакви забавления.
Лиса се усмихна снизходително на най-близката си приятелка.
— Изпитите започват утре.
— А моите току-що свършиха — осведомих ги аз.
— И как се справи? — попита Лиса и отново се настани на дивана.
Огледах книгите и учебниците й.
— Да кажем, че далеч не съм вложил толкова много старание като теб.
— Видя ли? — изсумтя Роуз. Тя се пльосна в креслото и скръсти ръце.
На свой ред аз се настаних на един стол между двете и се замислих за мъглявите ми шансове да завърша успешно семестъра.
— Мисля, че Лиса постъпва съвсем правилно.
На осемнайсет години, Лиса беше най-младата кралица в историята на мороите, избрана сред хаоса, последвал убийството на моята леля. Никой нямаше да я осъди, ако не отиде в университет или просто се дипломира задочно. Обаче Лиса остана вярна на дългогодишната си мечта и постъпи в престижен университет, убедена, че сега, като монарх, за нея е още по-важно да има солидно образование. Тя посещаваше университета в Лихай, който се намираше само на няколко часа път от кралския двор, и успяваше да си взема изпитите с отлични оценки, докато междувременно управляваше неспокойната нация. Двете със Сидни щяха отлично да се разбират.
Лиса сложи крака върху малката масичка за кафе и аз призовах духа, за да зърна за кратко аурата й. Излъчваше топлина и задоволство, както би трябвало, с блестящи златисти сияния, характерни за владеещите магията на духа.
— Тогава ще ме разбереш, че се налага да съкратя срещата. Налага се да запомня някои дати и места, преди да си легна, тъй като утре рано сутринта ще потегля за университета. Ще остана в кампуса до края на изпитната седмица.
— Няма да те задържам — уверих я. — Просто исках да те помоля за нещо.
Лиса ме погледна с лека изненада и аз разбрах, че е смятала идването ми за приятелска визита.
— Разбра ли още нещо за случилото се със Сидни?