Выбрать главу

Леката изненада се превърна в силно недоумение.

— Пак ли за това? — попита Лиса. Бях уверен, че въпросът й прозвуча по-остро, отколкото бе възнамерявала. Никой извън малката ни общност в Палм Спрингс не знаеше какво означаваше Сидни за мен, а между младата кралица на мороите и Сидни не съществуваха дружески отношения както между моята любима и Роуз.

Всъщност при споменаването на Сидни Роуз се намръщи.

— Все още ли я няма?

Лиса ни изгледа последователно.

— Не зная нищо повече, отколкото преди няколко месеца, когато ме попита за това. Отправих няколко запитвания. Алхимиците ми казаха, че има ново назначение и информацията за това е строго секретна.

— Това е лъжа! — избухнах аз. — Те я отвлякоха и я изпратиха в един от проклетите си поправителни центрове!

— Същото ми каза и преди и освен ако ситуацията не се е променила, добави още, че не разполагаш с никакви доказателства за твърдението си — отвърна Лиса спокойно. — Без това едва ли мога да ги обвиня в лъжа… и честно казано, какво право имам аз да питам какво правят алхимиците със своите хора?

— Имаш право, защото деянията им са в разрез с основните правила на приличието и уважението към останалите. Те я държат насила и я изтезават.

Лиса поклати глава.

— Отново ти повтарям, че това не е нещо, в което мога да се намеся. Пазителите често залавят дампири, избягали от тренировки, и ги наказват. Какво ще стане, ако алхимиците се опитат да ни дават указания как да реагираме в подобни случаи? Ние ще отговорим това, което ти казвам в момента: това не е в нашите правомощия. Те отговарят за своите хора, а ние — за нашите. Е, ако някой от моите хора беше застрашен от тях, тогава — да, щях да имам пълното право да им окажа натиск.

— Но няма да го направиш, защото тя е човек — уточних без заобикалки. Всички големи надежди, с които бях дошъл тук, започнаха да повяхват.

Поне Роуз изглеждаше изпълнена с искрено съчувствие.

— Наистина ли я изтезават?

— Да — отвърнах. — Е, искам да кажа, че не съм разговарял с нея или с някой, който е бил във връзка с нея, за да кажа точно какво правят със Сидни, но познавам човек, който е наясно със ситуации като нейната.

Тъга заради мен проблесна в светлозелените очи на Лиса, толкова подобни на очите на Джил.

— Ейдриън, осъзнаваш ли колко заплетено звучи всичко това?

Възмущение и гняв ме изгаряха отвътре едновременно заради моята безпомощност и защото алхимиците бяха заблудили Лиса с лъжите си.

— Но това е самата истина! Сидни се сприятели с нас. Тя престана да се държи като правоверен алхимик, който ни смята за дяволски изчадия. Стана наш приятел. По дяволите, тя се отнасяше с Джил като със сестра — каква жестока ирония, след като собствената й сестра я предаде. Попитай Еди. Той е присъствал там, когато е била отвлечена.

— Но не е видял какво се е случило след това — довърши Лиса. — Не е видял дали е била отведена, за да бъде изтезавана, както ти твърдиш. Не е видял дали не е била изпратена някъде другаде, по-далеч от вас, приятели. Може би алхимиците просто провеждат някакво „лечение“, ако смятат, че общуването с вас е повлияло по някакъв начин върху тяхната идеология и основните им принципи.

— Те са направили много повече от това — изръмжах аз. — Усещам го с всяка своя клетка.

— Лиса — поде Роуз нерешително. — Сигурно има нещо, което можеш да направиш…

Надеждата отново избуя в гърдите ми. Ако Роуз беше на моя страна, може би бихме могли да убедим и други неофициално да ни помогнат.

— Виж — подхванах въодушевено. — Ами ако пробваме друг похват? Вместо отново директно да разпитваш алхимиците, ти би могла да изпратиш… не зная… ударен отряд, за да разузнае евентуалното й местоположение? — Идеята ми се струваше блестяща. Маркъс не разполагаше с достатъчно ресурси, за да провери всички центрове в списъка си, но навярно бихме могли да привлечем на помощ морои и още дампири.

Роуз се оживи.

— Аз изцяло съм готова да помогна. Сидни е моя приятелка, а и вече имам опит с…

— Не! — възкликна Лиса и стана. — Казвам „не“ и на двама ви! Чувате ли се какви ги говорите? Молите ме да изпратя „ударен отряд“, който да нахлуе в обекти на алхимиците? Та това е равносилно на обявяване на война! Можете ли да си представите как ще изглежда, ако нещата се обърнат? Ако те изпратят екипи от хора, за да ни разследват?

— Имайки предвид морала им, няма да се учудя, ако вече са се опитвали — промърморих язвително.