— Не! — повтори Лиса. — Не мога да предприема нищо повече, не и ако случилото се не се отнася пряко до мои поданици. Бих искала да помогна на всички на този свят — да, включително и на Сидни. Ала в момента моите отговорности и дълг са към моя народ. Ако се налага да поема рискове, то ще е единствено заради нашата нация.
Изправих се, преливащ от гняв, разочарование и един куп други емоции, които не можех точно да определя.
— Мислех, че ти си различен монарх. Че си кралица, която подкрепя правдата и се бори за справедливост.
— Да, такава съм — рече тя, явно полагайки големи усилия да остане спокойна. — И в момента се боря да извоювам повече свобода за дампирите, подкрепям мороите, които искат да се защитават сами, старая се с всички сили да прокарам декрета за възрастта на дампирите, както и новия закон за кворума за кралските фамилии, за да може собствената ми сестра да престане да се укрива! И докато правя всичко това, посещавам занятията в университета и се опитвам да пренебрегвам гръмогласната фракция, която продължава да настоява да се откажа от престола. Дори не ме питай колко време ми остава за личен живот. Това достатъчно ли е, за да те удовлетвори, Ейдриън?
— Е, ти поне имаш някакъв личен живот — промърморих и се запътих към вратата. — Извинявай, че прекъснах ученето ти. Късмет с изпитите!
Роуз се опита да ме повика обратно и мисля, че дори понечи да ме последва, но Лиса я извика. Никой не тръгна след мен. Аз напуснах кралските покои и закрачих по извитите коридори на двореца. Ярост и огорчение кипяха в мен. Бях толкова сигурен, че ако се обърна към Лиса лице в лице — при това дори трезвен! — и обясня за какво става дума, тя ще направи нещо за Сидни. Разбирах, че алхимиците блокират всички официални опити на моройската кралица, но тя несъмнено можеше да сформира група начело с Роуз Хатауей, за да разузнаят наоколо! Лиса ме разочарова. Твърдеше, че е кръстоносец на правдата, но на практика доказа, че е бюрократ като всички политици.
Отчаянието се промъкваше в мен, тъмно и коварно, нашепвайки ми какъв глупак съм бил да дойда тук. Как можах наистина да повярвам, че нещо ще се промени? Стори ми се, че Роуз беше готова да помогне, но бих ли могъл да я убедя да действа зад гърба на най-добрата си приятелка? Вероятно не. Роуз беше здраво приклещена в системата. А аз бях още по-здраво приклещен в неспособността си да помогна на Сидни. Бях напълно безполезен за нея, за всички и всичко…
— Ейдриън?
Тъкмо прекрачвах входния портал на двореца, когато чух някакъв глас зад гърба си. Извърнах се и видях симпатична девойка морой със сиви очи и тъмна къдрава коса, крачеща забързано към мен. За миг емоционалната буря, връхлетяла ме преди малко, замъгли съзнанието ми и уменията ми да разпознавам. Сетне включих.
— Нина?
Лицето й се озари от широка усмивка и тя неочаквано се хвърли към мен и ме сграбчи в здрава прегръдка.
— Наистина си ти — възкликна щастливо. — Толкова се тревожех, че си изчезнал. Не отговори на нито един от есемесите или обажданията ми.
— Не го приемай лично — уверих я, задържайки вратата отворена. — Не съм отговарял на никого. — Беше самата истина. Когато Сидни бе отвлечена, аз направо изчезнах от лицето на земята.
Невероятните й сиви очи се взираха с безпокойство в мен.
— Наред ли е всичко?
— Да, да. Искам да кажа, не. Сложно е.
— Е, аз разполагам с много свободно време — заяви тя, когато двамата излязохме навън в топлата лятна нощ. — Можем да си вземем нещо за хапване и да поговорим.
Поколебах се, неуверен дали имах нужда да излея душата си, търсейки нечия утеха. Бях се запознал с Нина по-рано през тази година, малко след като тя бе върнала към първоначалната й същност сестра си, превърната в стригой. Нина също владееше магията на духа и ми помогна, когато се борех да задържа част от силата на магията в кръвта на сестра й, необходима за възстановяването на стригой. Смятах, че инжектирането на тази магическа кръв може да действа като ваксина, която да предотврати насилственото превръщане на хора, морои и дампири в стригои. Освен това сестра й Олив беше обект на любовта на Нийл, ако мога така да се изразя. Двамата се бяха срещнали няколко пъти и може би помежду им бе имало кратко увлечение, макар че, когато Олив изведнъж изчезна от сцената и престана да общува с него, Нийл тъгуваше и страдаше по нея, сякаш са били заедно от години.
— Аз съм добър слушател — рече Нина, когато не отговорих.