— Не… — едва успях да промълвя.
Не бях свободна от газа. Те продължаваха да контролират съня ни, навярно за да са сигурни, че никой няма да заговорничи след часа за лягане. След това бях прекалено изтощена, за да мисля. Обгърна ме тежък, лепкав сън, притегляйки ме в непрогледна тъмнина, в която нямаше сънища.
И никакъв шанс за бягство.
Глава 6
Ейдриън
Нина беше добра компания за чашка и не само защото издържаше на пиене.
При все че не използваше активно магията на духа, тя притежаваше проницателността на владеещите я. Тутакси разбираше, когато исках да говоря за нещо и — което беше по-важно — когато не исках. Настанихме се в тих бар и аз на драго сърце предоставих говоренето на нея. Изглежда, през последните месеци Нина не бе завързала приятелства в кралския двор, а след заминаването на Олив нямаше пред кого да излее душата си.
— Аз просто не разбирам — подхвана тя. — Хората сякаш се боят от мен. Искам да кажа, те ме уверяват, че това не е така, но аз го виждам. Те ме избягват.
— Духът все още плаши мнозина, това е всичко. Мога да те уверя в едно: след като живях сред морои, дампири и човешки същества, установих, че всички се страхуват от това, което не разбират. — Подчертах мисълта си, размахвайки бъркалката за коктейли. — А голяма част са прекалено мързеливи или невежи, за да се опитат да узнаят нещо повече.
Нина се усмихна, но остана замислена.
— Да, ала, изглежда, всички приемат Дмитрий и Соня. А те наистина са били стригои. Явно е много по-трудно да общуват с момиче, което е помогнало да се преобрази стригой отново в дампир.
— О, повярвай ми, когато ги върнаха към първоначалната им същност, имаше много страхове. Но безупречната репутация на Дмитрий и подвизите му много скоро заличиха тези страхове, а Соня стана известна с работата си по създаването на ваксина против стригои.
— Това ли е нужно? — попита Нина. — Нима аз — и Олив — ще трябва да извършим нещо велико, за да забравят всички нашето минало?
— Не е нужно да правиш нещо, което не искаш — заявих непоколебимо. — Затова ли замина Олив? Било й е прекалено трудно да свикне с отношението на останалите?
Нина се намръщи и плъзна поглед по ръба на чашата си. Пиеше коктейл „Космополитни“, който беше твърде сладникав за моя вкус. За миг се замислих какво би пила Сидни, ако изобщо някога си позволи да се разпусне. Някакъв подобен момичешки коктейл? Не, интуитивно осъзнах, че ако Сидни някога пие нещо, то ще е вино. И ще е от онези, които могат само след една глътка да определят годината, региона и състава на почвата, където са отглеждани лозята. А аз? За мен би било голямо постижение, ако успея да различа вино в картон от вино в бутилка. Мисълта за Сидни извика усмивка на устните ми, но аз побързах да я прикрия, иначе Нина можеше да си помисли, че й се присмивам.
— Не зная защо си тръгна Олив — рече тя накрая. — И това е почти толкова лошо, както и заминаването й предишния път. Аз съм й сестра. Аз я върнах от неживите! — Нина рязко отметна глава, а в невероятните й сиви очи проблеснаха сълзи. — Ако нещо я е тревожело, би трябвало първо да дойде при мен. След всичко, което преживях заради нея… нима си мисли, че нямаше да я изслушам? Нима не знае колко много я обичам? Във вените ни тече една и съща кръв; това е връзка, която нищо и никой не може да разруши. Бих направила всичко за нея — всичко — само ако ме помоли, ако ми се довери достатъчно, за да сподели…
Тя трепереше и в гласа й се долавяше нестабилност, която добре познавах. Същото се случваше с мен, когато духът вземаше връх и разстройваше разума ми.
— Може би тя смята, че вече си направила твърде много за нея — изрекох и отпуснах ръка върху събеседницата си. — Опитвала ли си се да я достигнеш в сънищата й?
Нина кимна, вече малко по-спокойна.
— Тя винаги ми казва, че е добре и само се нуждае от малко повече време.
— Ето, виждаш ли? И моята майка ми казваше същото, докато беше в затвора. Понякога хората трябва сами да решат собствените си проблеми.
— Предполагам, че си прав — кимна Нина. — Но при все това ми е трудно да понеса мисълта, че Олив е сама. Ще ми се тя да се обади поне на Нийд или на някой друг.
— Мисля, че и той го иска. Но Нийл ще бъде щастлив да знае, че Олив просто се опитва да си изясни нещата. Навярно уважава това нейно самотно пътуване към себепознанието. — Довърших питието си и видях, че и тя почти е допила своето.