— Виж ти, виж ти кой се е върнал — разнесе се внезапно един неприятен глас. — Не мислех, че след последния път ще се осмелиш някога отново да покажеш физиономията си на обществено място.
Уесли Дроздов, изключителен гадняр, се спря пред мен, придружен от обичайната си свита лакеи — Ларс Зеклос и Брент Бадика. Аз останах седнал и преднамерено се огледах наоколо и зад мен, за искрено забавление на зяпачите край нас.
— На себе си ли говориш? Не виждам огледало наблизо. И в интерес на истината, представлението ти не беше чак толкова лошо. Не бива да се скапваш така заради едно незначително излагане.
— Незначително? — повтори Уесли. Пристъпи напред и стисна юмруци, но аз не помръднах от мястото си. Негодникът снижи глас: — Знаеш ли колко неприятности ми навлече? Наложи се баща ми да наеме цяла глутница адвокати, за да ме измъкне от онази каша! Беше бесен.
Изгледах го с престорена симпатия и заговорих толкова високо, че той потръпна.
— И аз щях да бъда, ако едно момиче от човешката раса изрита задника на сина ми. О, почакай. Аз бях този, който изрита задника ти.
Около нас се бе насъбрала многобройна публика, както обикновено става при подобни разправии, и много скоро Ванеса се приближи забързано към нас.
— Хей, хей — настоя тя. — Какво става?
— О, нищо особено — отвърнах, дарявайки я с ленива усмивка. — Просто си спомняме добрите стари времена и се смеем на отминали случки. Едно нещо е сигурно — Уесли винаги ме развеселява.
— А ти знаеш ли какво мен ме развеселява? — озъби се Уесли и кимна към Нина. — Твоята евтина компаньонка за вечерта. Виждал съм я и преди. Тя работи като рецепционистка в офиса на баща ми. Обещал си й, че ще й намериш по-хубава работа, ако преспи с теб, така ли?
Усетих как Нина се скова до мен, но не отместих поглед от типовете пред мен. Цялата история започна като досадна неприятност, но сега те разпалваха в гърдите ми свиреп, нетипичен за мен гняв. Докато се взирах в очите на Уесли, си припомних случилото се през онази нощ със Сидни, когато той и лакеите му възнамеряваха да се възползват от нея. Мисълта за злото, което искаха да й сторят, се смеси с настоящите ми страхове за неизвестната опасност, на която може би бе изложена в момента. Всичко се сля в едно. Заля ме вълна на страх и ярост и ми причерня пред очите.
Унищожи ги — прошепна леля Татяна в главата ми. — Накарай ги да си платят.
Постарах се да заглуша гласа й и да скрия емоциите си.
— Разбира се, че не — отвърнах, все още надянал глуповата усмивка. — Тя е тук с мен по собствено желание. Зная, че за теб това навярно е много странно, имайки предвид опита ти с момичетата. Ванеса, мисля, че когато дойде, Уес тъкмо се канеше да разкаже онази история — за глутницата адвокати, които се наложило баща му да наеме, за да прикрие как той и свитата му се опитаха да пият насила кръв от едно момиче от човешката раса, при това гостенка на кралицата. Нали така, Уес? — Махнах широко с ръка. — Моля те, продължавай. Разкажи ни какво стана после? Сподели с нас дали ти позволиха да задържиш наркотиците, които смяташе да използваш върху нея? Може би ще ти свършат добра работа с някоя от присъстващите тук дами, а?
Отместих поглед от Уесли, за да смигна на ужасените момичета, застанали наблизо. Бях сигурен, че когато Уесли се спря пред мен с упреците си за баща му и адвокатите, нямаше никакво намерение тази информация да става обществено достояние. Мороите може и да смятаха човешките същества за по-нисша раса, но насилственото пиене на кръв — когато упояваш човек, който не е захранващ, за да пиеш от кръвта му против неговата воля — се смяташе за долен и презрян грях сред мороите. Привлекателните жени от човешката раса бяха особено желани за подобни нищожества, а Уесли бе хвърлил око на Сидни при последното й посещение в кралския двор. Той и приятелчетата му я бяха приклещили с намерението да се възползват от нея, смятайки, че аз ще им помогна. В крайна сметка ги нападнах с един клон, докато се появиха пазителите.