— Е, Ейдриън, предполагам, че задачата на кралицата, довела те тук, е много важна.
Коментарът му ме стъписа и за миг останах безмълвен. Майка ми нахлу в дневната, както винаги прекрасна в изумруденозелен копринен тоалет.
— Нейтан, скъпи, не се опитвай да измъкнеш от него държавни тайни. — Тя отпусна ръка върху моята и сдържано се засмя. — Той ми додява с въпросите си, откакто кралицата ми позволи да те придружа дотук. Казах му, че исках просто да се видим и да обменим новини, но той е сигурен, че зная неща, които крием от него.
Най-сетне загрях и й хвърлих благодарен поглед, докато вниманието му бе насочено някъде другаде. Майка ми не му беше казала, че ме е открила в пиянско вцепенение в Калифорния, спасявайки ме от самия себе си и от теглещата ме надолу спирала на депресията. Тя го бе накарала да повярва, че пътешествието й с мен е било просто импулсивен майчински жест, и дори се бе възползвала от възможността да излъска репутацията ми. Не изпитвах особена необходимост да крия скандалното си поведение от баща ми, но трябва да призная, че животът беше много по-лесен, когато той не ми натякваше постоянно за недостатъците ми. Да кажа, че беше горд с мен, беше доста преувеличено, но засега определено изглеждаше доволен, а това беше достатъчно, за да направи вечерта поносима.
Гостите за вечеря бяха членове на кралски фамилии, с които се бях срещал от време на време през годините, хора, за които знаех малко, с изключение на това, че родителите ми се стараеха да им направят добро впечатление. Майка ми, за която бях сигурен, че никога през живота си не бе сготвила нищо, надзираваше зорко всяка подробност от действията на главния готвач, за да се увери, че всичко е идеално, независимо дали ставаше дума за подбора на виното, или само за подредбата на приборите и чиниите. След цял ден на добро поведение (потърсих Сидни малко преди да дойда тук) си позволих да пробвам някои от вината. При все че не можех да определя региона или типа на почвата, бях сигурен, че родителите ми не се бяха поскъпили.
И скоро разбрах защо: това беше първата им изява в обществото след завръщането на майка ми от затвора. Досега никой не ги бе канил, затова родителите ми правеха първата крачка с намерението да покажат пред света на кралските моройски фамилии, че Нейтан и Даниела Ивашков са достойни отново да бъдат приети в обществото. Това включваше и мен, тъй като баща ми и майка ми не спираха да говорят за „важната мисия“, която уж ми е възложена. Връзката ми с Джил и нейното местонахождение бе строго пазена тайна — дори родителите ми не знаеха за тези подробности — но работата на Соня за ваксината беше широко известна и всички бяха любопитни да научат повече.
Аз им обясних, доколкото можах, използвайки непрофесионални термини и избягвайки държавните тайни. Всички изглеждаха впечатлени, особено родителите ми, но аз се зарадвах, когато най-сетне общото внимание се отклони от мен. Разговорите на масата превключиха на политически теми, които не ме привличаха особено, и светски клюки, които изобщо не ме интересуваха. Подобни вечери никога не ме бяха блазнили, още преди съдбовните събития в Палм Спрингс. Не ме беше грижа за постиженията на голф игрището, издиганията в професионалната кариера или предстоящите официални приеми. Но не бях забравил ролята си и се усмихвах любезно, задоволявайки се да отпивам от първокласните вина. Когато и последният гост си тръгна, можех съвсем уверено да заявя, че бяхме спечелили благоразположението на елитната прослойка и Даниела Ивашков отново щеше да бъде радушно приета в аристократичното моройско общество, за което толкова копнееше.
— Е — въздъхна тя, докато се отпускаше в едно от наскоро тапицираните дълбоки кресла, — смея да твърдя, че вечерята беше много успешна.
— Ти се справи добре, Ейдриън — додаде баща ми. За него това беше голям комплимент. — Сега имаме много по-малко проблеми, за които да се тревожим.
Довърших портвайна, който бяха поднесли с десерта.
— Не бих определил като „проблем“ липсата на покана за годишния чаен прием на Чарлин Бадика, но се радвам, ако мога да помогна.
— И двамата помогнахте да поправите щетите, които нанесохте на семейството. Да се надяваме, че ще продължите в същия дух. — Той се изправи и се протегна. — Отивам в спалнята си. Ще се видим утре сутринта.
Изминаха трийсет секунди след като той си тръгна, когато думите му достигнаха до замъгления ми от виното разсъдък.
— Неговата спалня? Това не е ли и твоята спалня?