Майка ми, все още прекрасна след дългата вечер, скръсти елегантно ръце в скута си.
— Всъщност, скъпи, в момента спя в твоята стара стая.
— Моята… — Напънах се да проумея смисъла на чутото. — Почакай. Затова ли ме изпрати в жилище за гости? Доколкото си спомням, ти заяви, че се нуждая от лично пространство.
— И заради двете. Ти наистина се нуждаеш лично пространство. Колкото до другото… ами след завръщането ми двамата с баща ти решихме, че нещата ще вървят много по-гладко и безпроблемно, ако всеки живее собствения си живот в двора… и само споделяме общ покрив.
Тонът й беше толкова непринуден и спокоен, че ми беше трудно да схвана цялата тежест на ситуацията.
— Какво означава това? Двамата ще се развеждате ли? Разделили ли сте се?
Тя се намръщи.
— О, Ейдриън, това са толкова грозни думи. Освен това хората като нас не се развеждат.
— Женените хора не спят в отделни спални — възразих аз. — Чия беше идеята?
— И на двама ни — отвърна майка ми. — Баща ти не одобрява това, което сторих и срама, който причиних на всички нас. Той реши, че не може да ми го прости, а аз, съвсем честно, нямам нищо против да спя сама.
Аз бях смаян.
— Тогава се разведи и наистина бъди сама! Защото, ако той не може да ти прости, задето си действала импулсивно, за да спасиш собствения си син… ами аз никога не съм бил женен, но не смятам, че това е поведение на добър съпруг. И в никакъв случай не може да се отнасяш по този начин към някого, когото обичаш. И не проумявам как можеш да обичаш мъж, който се държи така с теб.
— Скъпи — засмя се тя безгрижно, — любовта няма нищо общо с това.
— Има много общо! — възкликнах разпалено, но побързах да снижа глас, за да не би неволно да накарам баща ми да се върне. В момента не бях готов пак да се срещна с него. — Защо иначе ще се жените — или ще останете женени — ако не е заради любовта?
— Много е сложно — рече майка ми с тона, с който разговаряше с мен, когато бях дете. — Трябва да имаме предвид нашето положение в обществото. Няма да изглежда добре, ако се разведем. Това, както и… ами всичките ми финанси са свързани с баща ти. Преди да се оженим, подписахме брачно споразумение и нека го кажа така: ако двамата с него се разведем, аз няма да имам средства, с които да се издържам.
Скочих на крака.
— В такъв случай аз ще те издържам!
Тя ме изгледа спокойно.
— И по какъв начин, скъпи? С художествените си занимания? Зная, че кралицата не ти плаща за помощта — макар че, Бог е свидетел, би трябвало.
— Ще си намеря работа. Каквато и да е. В началото може и да не разполагаме с много средства, но поне ще запазиш самоуважението си! Няма да е нужно да оставаш тук, вързана за парите и волята му, преструвайки се, че го правиш от любов!
— За нищо не се преструвам. Това е толкова близко до любовта, колкото изобщо е възможно в един брак.
— Не го вярвам — не се предавах аз. — Аз познавам любовта, мамо. Аз имам любов, която гори във всяка фибра на съществото ми, която ме тласка да бъда по-добър и ми вдъхва сили във всеки миг от деня. Ако някога си имала нещо подобно, ти ще се стараеш да го запазиш на всяка цена.
— Мислиш така, защото си млад и не познаваш нищо по-добро. — Тя беше толкова дяволски спокойна, че това ме разстрои още повече. — Смяташ, че любовта е безразсъдна връзка с дампир само защото е вълнуващо. Или имаш предвид момичето, за което страдаше в самолета? Къде е тя? Ако любовта ти е толкова всепоглъщаща и може да тържествува над всичко, защо не сте заедно?
Добър въпрос — обади се леля Татяна.
— Защото… не е толкова лесно — процедих през стиснати зъби.
— Не е толкова лесно, защото не е реално — заключи тя. — Младите често смятат обикновеното увлечение за истинска любов, а такава любов не съществува. Любовта между майка и дете? Да, това е реалност. Но някакви романтични илюзии, които побеждават всичко? Не се самозаблуждавай. Твоите приятели, които са преживели подобни велики любовни романи, в крайна сметка проумяват истината. Това твое момиче, където и да е тя, няма да се върне. Престани да преследваш химери и се съсредоточи върху някого, с когото можеш да изградиш стабилен живот. Така сме постъпили двамата с баща ти. Това сме правили винаги… и смея да кажа, че ни устройва много добре.
— Винаги? — попитах с отмалял глас. — Винаги ли сте живели в тази измама?
— Ами… — призна тя — някои периоди от нашия брак бяха по-задружни от други. Но винаги сме се отнасяли прагматично към този въпрос.