— Най-вече бях изненадана — отвърнах. — Видях името на един човек, когото познавах… някой, който е бил тук преди мен.
— Този човек ли е помогнал да се поквариш? — попита Лейси с невинно любопитство. Това беше един от малкото случаи, когато някой проявяваше бегъл интерес към мен.
— Не съвсем — казах аз. — Всъщност аз бях тази, която докладва за престъплението му — която всъщност го изпрати тук. — Всички изглеждаха заинтригувани, затова продължих: — Той въртеше бизнес с един морой — стар, по-изкуфял — и вземаше кръвта му. Беше казал на мороя, че ще я използва за лечебни цели, но той — този тип, когото познавах — всъщност я продаваше на местен татуист, който пък на свой ред я използваше, за да прави специални татуировки на гимназистите. Моройската кръв в мастилото усилваше способностите им, особено в спорта, но имаше опасни странични ефекти.
— А твоят приятел знаеше ли? — попита Хоуп удивено. — Че това вреди на хората?
— Той не ми беше приятел — отвърнах остро. — Дори още преди всичко това да започне. Макар че на него не му пукаше. Интересуваше се единствено от печалбата си.
Останалите затворници слушаха като омагьосани, може би защото никога не ме бяха чували да говоря толкова много или може би защото никога не бяха чували за подобен скандал.
— Обзалагам се, че мороят е знаел — мрачно заяви Стюарт. — Бас държа, че той е знаел всичко — действително за какво са били използвани татуировките и колко опасни са били. Нищо чудно да се е преструвал на изкуфял.
Старата Сидни — Сидни, която беше тук през първия ден — нямаше да се поколебае да защити Кларънс и невинността му в измамата на Кийт. Но тази Сидни, която бе видяла да наказват затворниците за много по-безобидни коментари и която през тази седмица бе преживяла две очиствания, беше по-разумна и предпазлива.
— Не беше моя работа да съдя за поведението на мороя — рекох. — Те правят това, което им диктува тяхната природа. Но знаех, че нито един човек не бива да излага други човешки същества на опасности, както го стори моят колега. Затова трябваше да го издам.
За мое изумление всички закимаха в знак на съгласие и дори Шеридан ме изгледа е одобрение.
— Това е било много мъдро и проницателно, Сидни — заговори тя. — При все това нещо ужасно се е объркало, след като ти не си се поучила от този инцидент и самата ти си попаднала тук.
Всички погледи се отместиха от нея към мен и за един миг дъхът заседна в гърлото ми. Понякога говорех с Дънкан за Ейдриън, но това беше съвсем различно. Дънкан не ме осъждаше, нито заклеймяваше греховната ми любов. Как можех да споделя нещо толкова скъпоценно и важно за мен пред тази група хора, които щяха да го обругаят и да го омърсят? Любовта между мен и Ейдриън беше прекрасна. Не исках да я излагам на показ пред тях, за да я стъпчат.
И в същото време как можех да не го направя? Ако не им дам нещо, ако не играя техните игри… колко дълго щях да остана тук? Една година — или повече — като Дънкан? Бях си обещала, докато бях в тъмната килия, че ще кажа всичко, което е нужно, за да се измъкна от тук. И трябваше да бъда много убедителна. Лъжите, изречени тук, нямаше да имат никакво значение, ако ме върнат при Ейдриън.
— Позволих си да отслабя бдителността си — изрекох просто. — Мисията ме задължаваше да работя с много морои и спрях да мисля за тях като за дяволски създания, каквито наистина са. Предполагам, че след инцидента с колегата ми, за мен границата между доброто и злото се е размила.
Стегнах се и се приготвих Шеридан да започне да ме разпитва за по-интимни подробности за случилото се, но едно друго момиче, на име Амилия, изведнъж изрече нещо съвсем неочаквано:
— Това звучи почти смислено. Искам да кажа, че аз не бих стигнала, ъ, до такива крайности, но след като си общувала с корумпиран човек, това би могло да те накара да изгубиш вяра в собствената си раса. И погрешно да се насочиш към мороите.
Девайн, едно момче, с което почти не бях разговаряла, кимна в знак на съгласие.
— Някои от тях могат да изглеждат измамно мили.
Шеридан се намръщи леко и аз си помислих, че тези двамата може да си навлекат неприятности заради донякъде благосклонните им изказвания за мороите. Но очевидно реши да го остави без последствия заради днешния ми прогрес.
— Лесно е да се объркаш, особено когато си изпратен сам на специална мисия и нещата придобият неочакван обрат. Най-важното, което трябва да помниш, е, че ние разполагаме с цяла инфраструктура, за да ти помогнем. Ако имаш въпроси относно това, кое е правилно и кое грешно, не ги отправяй към мороите. Обръщай се към нас и ние ще ти кажем кое е правилното.