Навярно беше постановка, но докато се приготвяхме за лягане, с езика на тялото си Ема ми подсказа, че повече няма да контактува с мен. Мълчаливо броях и не се съмнявах, че Ема също броеше, защото щом аз стигнах до шейсет, тя ме изгледа многозначително.
„Съществуваха по-лесни начини да ме накисне — казах си. — По-лесни, при това с много по-лоши последици.“
Преглътнах и изтиках леглото си към стената. Качих се на него, за да стигна до вентилационния панел. Измъкнах металния ъгъл на корицата на книгата. Предположението на Ема се потвърди. Дебелината на пластината беше точно колкото на една плоска отвертка. Разбира се, не беше лесно да се развинтва с нея, но след няколко прости завъртания успях да освободя четирите болта в краищата на панела. Отстраних го. Нервите и треперещите ми ръце никак не ме улесняваха. Нямах представа колко секунди бяха изтекли, нито дали Ема ще ме предупреди по някакъв начин, когато ще изтече отпуснатият ми интервал от време.
Вътре открих обикновена вентилационна шахта. Прекалено тясна, за да пропълзя през нея, така че не можеше да се надявам на зрелищно бягство от затвора, достойно за филм. Както ми бе обяснила Ема, към шахтата беше прикрепена малка тръба, точно зад решетката на панела, за да подава газ в стаята веднага след угасването на светлината. Сега трябваше да запуша тази тръба. Наведох се към кревата, където предварително бях оставила един стар чорап, задигнат от коша с дрехи за пране в стаята ни. Не допусках, че алхимиците няма да проверяват редовно дрехите ни, но знаех, че след като се събере прането от отделните стаи, се изсипва направо в един голям кош. Ако са забелязали, че един чорап липсва, нямаше да разберат от коя стая е. Дори на алхимиците пералните понякога поглъщат по някой чорап.
Натиках чорапа колкото можах по-плътно в тръбата. Надявах се, че ще е достатъчно, за да спре проникването на по-голяма част от газа. Чух зад гърба си как Ема едва чуто промърмори: „Побързай“. Успях, макар и трудно, да завинтя панела с хлъзгавите си от потта пръсти и едва не забравих да изтикам леглото си обратно на мястото му, преди да се метна върху него с книга в ръка. Цялата операция бе отнела не повече от пет минути, но дали беше достатъчно успешна?
Ема не откъсваше поглед от книгата си и нито веднъж не погледна към мен, но аз улових как на устните й проблесна нещо като усмивка. Дали тържествуваше, задето ми бе помогнала да постигна целта си? Или тайно злорадстваше, че ме е подмамила да извърша сериозно нарушение на дисциплината, записано от видеокамерата?
Дори и да се бях издънила, тази нощ никой не дойде да ме отведе. Изтече часът, отреден ни за четене преди заспиване и скоро угасиха лампите. Чух познатото изщракване на вратата. Сгуших се в оправеното на бърза ръка легло и зачаках това, което през последната седмица бе станало привично за мен — изкуствената сънливост, предизвикана от газа. Не настъпи.
Не настъпи.
Не можех да повярвам. Бяхме успели! Бях спряла проникването на газа в стаята ми. Иронията беше в това, че не бих отказала малко помощ, за да заспя, тъй като бях толкова възбудена от перспективата да разговарям с Ейдриън, че дълго не можах да се успокоя. Чувствах се като на Бъдни вечер. Лежах в тъмнината около два часа, преди естествената умора да ме надвие, и аз заспах. Тялото ми беше в състояние на постоянно изтощение както от психологическия стрес, така и от това, че времето, отделяно ни за сън, едва ли беше достатъчно. Спах непробудно до звънеца за ставане и тогава осъзнах ужасната истина.
Нямаше сънища. Ейдриън не дойде.
Глава 8
Ейдриън
Не исках нещата да излязат извън контрол.
Когато дойдох в двора, намеренията ми бяха добри, но след провала е Лиса и новината за отношенията между родителите ми нещо в мен се прекърши. Гмурнах се в предишния си живот с диво ожесточение, губейки и последните остатъци от чувството за отговорност. Опитвах се да се убедя, че само малко се забавлявам и разпускам, докато съм в кралския двор. Понякога дори си казвах, че е заради Нина. Може би това извинение вършеше работа през първите няколко дни след завръщането ми, но след седмица на почти неспирни гуляи и купони дори тя плахо изрази протест, когато отидох да я взема една вечер.