— Нека си останем у дома — предложи. — Ще прекараме спокойна вечер и ще гледаме някой филм. Или ще поиграем на карти. Всичко, което искаш.
Въпреки думите й, тя беше облечена за излизане и готова за нощни забавления, и изглеждаше много красива в ефирната синьо-лилава рокля, която караше сивите й очи да сияят. Посочих към роклята.
— И да не покажем тази прелест? Хайде стига, мислех, че искаш да се срещнеш с нови лица.
— Искам — кимна тя. — Всъщност всеки път срещаме все едни и същи. И всички те вече са виждали тази рокля.
— Това ли е проблемът? Ще ти дам пари назаем, за да си купиш нова.
Нина поклати глава.
— Аз дори не мога да ти върна парите за тази.
След като узнах за лъжата, в която живееха родителите ми, се изкуших за кратко от мисълта да се откажа от щедрата издръжка, която баща ми внасяше редовно в сметката ми. Тук нямах толкова разходи, както в Палм Спрингс, а идеята да покажа на Нейтан Ивашков, че не може да купи всички членове на семейството, ми се стори доста блазнеща. Ала когато Нина случайно отбеляза, че се притеснява, когато посещаваме някои от кралските партита, задето не е подходящо облечена, реших, че използването парите на баща ми, за да финансирам попълването на гардероба на една секретарка, ще е не по-малко дразнещо. Признавам, че той още не го знаеше, но лично на мен ми доставяше огромно удоволствие. Нина се съгласи да приеме парите ми, но само като заем, а не като подарък, но беше стъписана, когато видя с какъв размах ги харча. Гласът на разума ме предупреждаваше, че може да се поддам на лошите навици, в чийто плен бях през най-тежките ми периоди в Палм Спрингс, но аз го заглуших. В крайна сметка скоро щях да получа още пари от баща ми, а и напоследък повечето от питиетата ми бяха безплатни.
— Е, роклята изглежда страхотно — заявих аз. — Ще бъде много жалко да скрием подобна красота. Освен ако няма някакъв друг проблем?
— Не, няма — побърза да ме увери тя и се изчерви. Огледа ме изпитателно и аз останах с усещането, че чете аурата ми, която щеше да разкрие — ако други признаци вече не са го сторили — че вече бях пийнал малко преди купона. — Да вървим — въздъхна Нина накрая.
Тя не ти е равностоен партньор — обади се леля Татяна, докато прекосявахме моравите на кралския двор, а залязващото слънце удължаваше сенките ни. — Но пък и кое ли момиче може да бъде?
Сидни, помислих си. И не като партньор за купоните. Имам предвид… в живота.
Думите на мъртвата ми леля пробудиха онази ужасяваща болка, която никакъв запой или гуляй не можеше да пропъди. Сидни. Без нея аз имах чувството, че просто се нося по течението на живота, влачейки безполезното си съществувание, което ставаше все по-мрачно и непоносимо заради неспособността ми да я открия. Тази вечер не я бях търсил и за миг се зачудих дали да не приема предложението на Нина и поне малко да изтрезнея.
Още е твърде рано — предупреди ме леля Татяна. — По-късно ще я потърсиш. Нито един човек в Щатите още не е заспал. Освен това нима искаш то да се върне?
Имаше право за времето. Работата беше там, че през седмицата бях пропуснал всички удобни моменти да се свържа със Сидни и започвах да се притеснявам. Но леля ми беше права за това, което се завръщаше: онзи ужасен, безпощаден мрак, заплашващ да погълне целия ми свят. В Палм Спрингс, след изчезването на Сидни, депресията ми се бе задълбочила, а тук се влоши още повече, след като не успях да се сдобия с помощта на Лиса. Знаех, че тогавашният ми психиатър и дори Сидни щяха да ми кажат, че това е признак, че трябва отново да започна да пия лекарства, но как можех да го направя, когато съществуваше вероятност да използвам магията на духа, за да й помогна? Разбира се, длъжен съм да призная, че досега нямах голяма полза от магията, но все още не бях готов да се откажа от нея. Алкохолът ми помагаше да притъпя поглъщащата природа на духа, а и се уповавах на съветите и присъствието на фантома леля Татяна — присъствие, което през последната седмица смущаващо бе зачестило. Знаех, че тя е нереална, и психиатърът щеше да ми каже доста неща и за нея, но нейната призрачна илюзия като че ли издигаше стена между мен и най-угнетяващата депресия. Поне всяка сутрин ме караше да ставам от леглото.
Тазвечерният купон се устройваше от един морой от семейство Конта, когото не познавах добре, но той изглеждаше радостен да ни види и ни приветства с дружелюбен жест от другия край на стаята. На тези сбирки Нина се бе превърнала в моя постоянна сянка и всички я бяха приели, а мнозина, които искаха да ми се харесат, смятаха, че приятелското и мило отношение към нея ще им помогне да спечелят благоразположението ми. Виждах, че това я притесняваше, но се наслаждавах на шоуто, в което кралски потомци, които обичайно се отнасяха към нея като мебелите в дворцовите кабинети, сега се мазнеха и стелеха пред приятелката ми, опитвайки се да й направят добро впечатление.