Почти всяко парти по това време на годината се провеждаше на открито, ако времето го позволяваше. От най-ранно детство ни приучваха да стоим вътре и да се крием от стригоите, но ако изникнеше възможност да бъдем навън на безопасно място, каквото беше кралският двор, не можеше да не се възползваме с радост. Младият лорд Конта с всички сили се бе постарал да превърне партито в запомнящо се събитие и бе осигурил на гостите си всякакви новости за развлечения и забавления. На мен най-много ми се понрави гигантският фонтан върху масата, изстрелващ щедро нагоре пенлива струя шампанско. В глъбините на стъклената основа, точно под искрящата течност, проблясваше разноцветна гирлянда от светлини.
Напълних по една чаша за Нина и мен, възхищавайки се на светлините, преливащи със сияйните багри.
— Ейдриън — рече тя тихо, — погледни натам, от другата страна на басейна.
Проследих погледа й и видях Уесли Дроздов да отпива от чаша с мартини и да ми хвърля свирепи погледи. Бях донякъде изненадан да го видя. След последната ни среща той рядко се мяркаше на обществени места, опитвайки се да остане незабележим, и аз се запитах дали не бе дошъл тук тази вечер, разчитайки, че аз няма да присъствам на купона, тъй като почти не познавах домакина. Боклук — промърмори леля Татяна в главата ми. — Той не заслужава кралската фамилия.
— Каква аура — додаде Нина. — Той те мрази.
Вече бях пресушил една чаша от подноса на минаващия покрай мен сервитьор и не бях в най-доброто състояние да разчитам аури.
— Не се тревожи. Той няма да предизвика скандал. Виждаш ли?
И действително Уесли остави празната си чаша и за мое огромно облекчение, изчезна в сенките. Не исках леля Татяна отново да започне да ми опява за него. Ала Нина все още изглеждаше притеснена.
— Не му позволявай да те засече някъде сам.
Подадох и чашата.
— Как би могло да се случи това, когато ти винаги си до мен? — попитах галантно. — И неизменно ми прикриваш гърба.
Лицето й засия много повече, отколкото бих очаквал от толкова явно пресилен комплимент. Но щом я правеше щастлива, аз също бях щастлив. Може би не можех да уредя всичко в живота си, но Нина беше мило и добро момиче, което заслужаваше да й се случват само хубави неща след всичко, което бе преживяла. Това, както и присъствието й на всички тези купони ме караха да не се чувствам толкова жалък. Самотното пиене бе тъжно занимание. Пиенето в компания можеше да се приеме като социално общуване.
Вечерта следваше обичайния си ход в пиене и неангажиращи разговори с гостите. Бях дошъл с намерението да огранича напитките, но много скоро им загубих броя. Можех само да предполагам, че тъкмо това ме накара да вдигна телефона си, когато иззвъня. Обикновено първо проверявах дисплея, за да видя кой се обажда, но тази вечер това дори не ми хрумна.
— Ало?
— Ейдриън?
Потръпнах.
— Здравей, майко.
Нина се отдръпна дискретно, а аз се опитах да намеря по-тихо място. Майка ми беше една главните причини, поради които в последните дни винаги първо поглеждах дисплея, тъй като ми звънеше почти непрекъснато след караницата ни при последната ни среща. Сега вече нямаше начин да се измъкна.
— Къде си, скъпи? Едва те чувам.
— На купон съм — отвърнах. — И не мога да говоря много дълго. — Не беше съвсем вярно, тъй като в този момент почти никой от тълпата не ми обръщаше внимание, а Нина се бе присъединила към една групичка гости край басейна.
— Няма да ти отнема много време. — Освен ако не грешах, в гласа й прозвуча нервна нотка. — Не зная дали си получил съобщенията ми… — Гласът й многозначително заглъхна. Може би се надяваше, че ще изтъкна утешителна причина, задето цяла седмица я бях пренебрегвал. Не го сторих.
— Получих ги — заявих.
— Ах — въздъхна тя. — Е, в такъв случай ти е известно колко нещастна се чувствам след последния ни разговор. Липсваш ми, Ейдриън. Докато отсъствах, прекарах много време в мисли за теб и едно от нещата, които очаквах с нетърпение, беше възможността да бъдем заедно, когато се върна.