В гърдите ми избухна гневна искра, когато си припомних как тя отказваше да разговаря с мен в затвора, когато я навестявах в сънищата й. Потуших емоцията и я оставих да продължи.
— Бих искала да опитаме още веднъж, само ти и аз. Може би по време на един спокоен обяд ще мога по-добре да ти обясня как стоят нещата. Бих желала ти да разбереш…
— Все още ли живееш с него? — прекъснах я. — Все още ли вземаш парите му?
— Ейдриън…
— Така ли е? — притиснах я.
— Да, но както ти казах…
— В такъв случай прекрасно разбрах всичко. Не е нужно нищо да ми обясняваш.
Очаквах извинения или уговорки, с които дотолкова бе препълнена гласовата ми поща, че можех да ги рецитирам по памет. Затова малко се изненадах, когато тя ме парира, доста по-язвително от обичайното.
— А ти, Ейдриън? Видях извлеченията от сметките. Видях, че той все още ти праща пари.
Тя те нарече лицемер — прошепна ми жлъчно леля Татяна. — Нима ще го преглътнеш безропотно и ще оставиш да й се размине?
— Не е едно и също — процедих, чувствайки се едновременно ядосан и засрамен. — Аз раздавам моите.
— Наистина ли? — Тонът на майка ми даваше да се разбере, че нито за секунда не е повярвала на думите ми.
— Да, аз…
Гневният ми отговор бе прекъснат от викове и водни плясъци. Погледнах към мястото, където за последен път бях видял Нина. Явно някаква груба шега се бе разиграла в групата, към която се бе присъединила, и в момента тя и още други двама изплуваха от басейна, кашляйки и бършейки водата от очите си.
— Трябва да вървя, майко — казах. — Благодаря, че ми се обади, но докато не покажеш известно самоуважение, не проявявам интерес.
Знаех, че думите ми бяха злобни, а и не й дадох шанс да ми отговори, затворих телефона и забързах към басейна. Протегнах ръка към Нина, която лавираше между плуващ поднос с чаши, опитвайки се да излезе от водата.
— Добре ли си?
— Да, да, добре съм. — Къдриците, които в началото на вечерта бяха толкова красиви и гъвкави, сега висяха около лицето и на тъмни, капещи, провиснали кичури. — Бих искала да кажа същото и за тази рокля.
Сервитьори с кърпи в ръце приближиха забързано и аз взех една за Нина.
— Ще изсъхне.
Тя ми се усмихна кисело и се уви с кърпата.
— Май рядко ти се случва да переш, нали? Това е коприна. Много зле се съчетава с хлорираната вода, а само бог знае какво още има в този басейн.
Думите на майка ми все още бяха пресни в ума ми.
— Тогава ще направя това, което ти казах по-рано: ще ти купим нови дрехи.
— Ейдриън, не мога да продължавам да вземам пари от теб. Това е много мило и аз наистина съм ти благодарна. Но трябва сама да печеля парите си.
Смесени чувства нахлуха в мен. Първото бе гордост. Това момиче тук въплъщаваше точно това, за което упрекнах майка ми. От друга страна, не можех да отрека, че докато Нина се опитваше да постига всичко сама, което бе достойно за възхищение, аз бях истински лицемер, както майка ми бе намекнала. Това унижение ме прогаряше, подсилвано от отчаянието, че бях неспособен да помогна на Сидни.
— Тогава ще уредим сама да ги спечелиш — заявих решително. — Двамата ще ги спечелим. Да вървим.
Улових ръката на Нина и я поведох през препълнения двор, без да мисля за последствията от импулсивното ми решение.
Отправихме се към противоположния край на кралския двор, далеч от аристократичните резиденции, в които прекарвахме толкова много време. Наоколо се издигаха много по-скромни градски къщи и аз изкачих стъпалата на една от тях, горд с това, че си я спомням. Почуках силно на вратата. Нина, все още увита с кърпата, пристъпи смутено до мен.
— Ейдриън, къде сме? — попита тя. — Не осъзнаваш ли…
Думите й бяха прекъснати, когато вратата се отвори и на прага застана безкрайно изненаданата Соня Карп. Някога тя беше учителка по биология в академията „Свети Владимир“, а освен това и стригой (макар и не по едно и също време). Сега тя отново беше морой и също като Нина и мен владееше магията на духа. Червената й коса бе разрошена от съня и чак когато видях пижамата и, се разколебах за миг. Слънцето още не бе изгряло, но небето на изток определено беше по-скоро пурпурно, отколкото черно. Зората наближаваше, но все още беше обичайното моройско време.