Отне ми секунда да се досетя, че Соня говореше за себе си. Знаех, че Нина е помагала на Соня, но за мен беше изненада — както и за Нина, съдейки по изражението й — че проектът е спрян. Ние бяхме направили огромни крачки в създаването на ваксина против стригоите, която тествахме с Нийл, и беше влудяващо, че сега не сме в състояние изцяло да се възползваме от постигнатото. Бях предположил, че след цялата ни усилена работа сега Соня създаваше чудодейния си еликсир в някаква лаборатория, готова да го сподели с целия свят.
— Какъв е вторият проблем? — попитах, припомняйки си какво бе казала преди малко.
— Вторият проблем е в това, че нямам възможност да ви платя — продължи Соня. — Повярвайте ми, бих се радвала да имам „магически екип“, но дори на мен не ми плащат. Кралицата и Кралският съвет разполагат със средства и субсидии за научни изследвания и аз попълвам формуляри, за да си покрия разходите за материали и пътувания. Но що се отнася до друго заплащане? Не получавам повече от вас. При все че… може би идеята си заслужава да се обмисли. Ако Кралският съвет наистина иска работата да върви, би трябвало да осигури финансова стабилност на най-подходящите за изпълнението на тази задача, за да могат да й посветят изцяло времето и труда си.
Соня беше съвсем искрена и аз отново се почувствах като пълен идиот. Бях дошъл тук, за да искам пари, като че ли тя беше някакъв всесилен ковчежник, когато в действителност тя влагаше много повече труд и усилия от нас в това изследване — при това без никакво заплащане. И макар и все още замаян от алкохола, можех да осъзная какъв глупак бях.
— Соня, извини ме — смотолевих засрамено.
Един Ивашков никога не се извинява! — сряза ме леля Татяна.
— Няма за какво — отвърна Соня. — Молбата ти съвсем не беше неоснователна.
— Поведението ми и начинът, по който я отправих, бяха неоправдани — заявих мрачно.
Няма ли да престанеш с тези глупости? — възмути се леля Татяна.
Нина, все още смутена и объркана заради вниманието, на което бе станала обект, неволно взе страната на моята въображаема леля и отпусна нежно ръка върху моята.
— Ти не си знаел. А и го направи заради мен.
— Аз наистина ще попитам относно финансирането — добави Соня, местейки поглед между мен и Нина. — Кой знае? Може би „магическият екип“ ще помогне да се придвижим от мъртвата точка. Аз най-вече чаках да завърши учебната година в „Амбъруд“, за да се върнат Джил и Нийл. Надявах се, че неговото пряко участие може да внесе някаква яснота в ситуацията.
— Може би ако Нийл се върне, и Олив също ще го стори — отбеляза Нина. Срещата със Соня явно я бе разстроила, но мисълта за Олив малко я ободри.
— Възможно е — съгласих се, макар да не изпитвах особена увереност, имайки предвид това, което наскоро бях научил от Нина. — Струва ми се, че ти би трябвало да си много по-силно основание за завръщането й, отколкото някакво момче, което тя почти не познава.
— Да, но Олив е доста увлечена по него — възрази Нина. Опипа краищата на кърпата, сетне вдигна глава и срещна погледа ми. — Любовта към някого може да те накара да направиш неща, непосилни за обичта на близък роднина.
Намръщих се и като я огледах по-изпитателно, забелязах, че тя трепери.
— Мили боже! — възкликнах, засрамен от собствената си разсеяност. — Сигурно замръзваш. — Времето навън беше меко, макар и не толкова топло, както по-рано през седмицата. Една дълга разходка в мокра вечерна рокля едва ли е била приятна. Погледнах към Соня. — Имаш ли нещо, което да й дадеш да облече?
Лицето на Нина пламна.
— Всичко е наред, аз съм добре. Не се безпокой…
— Разбира се — прекъсна я нашата домакиня и стана. Даде знак на Нина да я последва. — Имам няколко дрехи, които можеш да пробваш.
Нина тръгна неохотно след нея и двете излязоха от стаята. Соня се върна след минута и седна до мен край масата.
— Тя се преоблича.
Кимнах, но мислите ми все още бяха заети с по-раншния ни разговор.
— Надявам се, че тя няма да се разстрои прекалено, ако Олив не се върне в кралския двор. Мисля, че Олив трябва да приеме и да свикне с много неща след… ами, разбираш.
— Да, разбирам — кимна Соня със сериозно изражение. — Но ако трябва да сме честни, аз не се безпокоя, че Олив ще разстрои Нина.
Аз вече бях поизтрезнял — достатъчно, за да се цепи главата ми от болка, и очевидно недостатъчно, за да се проясни съзнанието ми.