— Изпий си млякото — наредих й, когато забелязах, че Рене бе изляла пилешкото и отново се взираше с празен поглед в чинията си. Беше преполовила млякото в кутията, когато се разнесе биенето на звънеца. — Време е да вървим, Рене. Този звук означава, че трябва да отидем на друго място.
Тя се изправи след мен и, когато се огледах, видях, че към мен приближават двама от помощниците на Шеридан.
— Трябва да дойдеш с нас — рече единият.
Понечих да се подчиня, но тогава зърнах безпомощното изражение на Рене. Пренебрегвайки заповедта на копоите, аз се обърнах към нея и й казах:
— Следвай другите и прави като тях. Виждаш ли как прибират таблите си? Занеси своята, а след това иди с тях на следващото занятие.
Единият охранил дръпна ръката ми, за да ме подкани да тръгна, но аз се възпротивих и изчаках, докато Рене не се присъедини към останалите с таблата си. Чак след това им позволих да ме отведат. Мрачните им лица красноречиво свидетелстваха, че никак не са доволни от неподчинението ми.
Поведоха ме към асансьора, а след това се спуснахме на долния етаж, където обикновено се провеждаха очистителните сеанси. Запитах се дали пропуснатият обяд ще направи преживяването по-малко неприятно и поносимо. Но за моя изненада, подминахме обичайната врата и продължихме до края на коридора, където никога досега не бях попадала. Минахме покрай стаи с надписи съответно: „Кухня“ и „Канцеларски материали“, а сетне се отправихме към редица необозначени врати, което ми подейства доста зловещо. Набутаха ме в една от тях.
Това ново помещение приличаше на залите за очистване, с изключение на стола със странни странични облегалки. Те бяха по-широки и по-големи от тези, с които бях свикнала, но към тях също имаше привързани ремъци и само това имаше значение. Може би това беше нов, усъвършенстван модел на компанията, от която се снабдяваха с уредите си за изтезания. Вътре ни чакаше Шеридан с дистанционно в ръка. Охранителите ме завързаха за стола и след кратко кимване от нейна страна излязоха и ни оставиха сами.
— Е, здравей, Сидни — рече тя. — Трябва да призная, че съм разочарована да видя, че отново си загазила.
— Наистина ли, госпожо? През тази седмица няколко пъти бях на очистване — отвърнах, замислена за това, как напоследък останалите доносничеха за мен.
Шеридан махна пренебрежително с ръка.
— А, онова ли? Хайде, стига, и двете знаем, че другите просто играят игрите си. Ти всъщност постигна забележителен успех — до този момент.
Искрица от предишния ми гняв избухна отново. Шеридан и останалите висшестоящи явно много добре бяха осведомени кога някой затворник действително нарушаваше правилата и кога го топяха без причина. И й беше все едно.
Потуших гнева си и си придадох учтиво изражение.
— И какво по-точно съм направила, госпожо?
— Сидни, разбра ли какво се случи днес с Рене?
— Чух, че татуировката й е била опреснена — отвърнах предпазливо.
— Останалите са ти го казали.
— Да.
— А те казаха ли ти също да не й помагаш, когато се върне?
Поколебах се.
— Не изрично. Но с поведението си дадоха ясно да се разбере, че няма да й помогнат.
— И ти не помисли ли, че би трябвало да последваш примера им? — продължи да дълбае инквизиторката.
— Моля за извинение, госпожо, но аз мислех, че мой дълг е да следвам вашите инструкции, а не тези на моите съкилийници. А след като нито вие, нито някой друг от инструкторите не ми е казал да не помагам на Рене, не мислех, че върша нещо лошо. В интерес на истината, смятах, че е съвсем редно да проявиш състрадание към друго човешко същество. Извинявам се, ако не съм разбрала правилно.
Тя се втренчи дълго и изпитателно в мен, но аз издържах погледа й, без да мигна.
— Казваш правилните неща, но се чудя дали наистина ги мислиш. Е, добре тогава. Да започваме.
Тя натисна бутона, екранът светна и върху него се показа обичайната снимка на щастливи морои.
— Какво виждаш, Сидни?
Намръщих се, осъзнала, че тя е забравила да ми инжектира препарата, предизвикващ повръщане. Но определено нямах намерение да изтъквам пропуска й.
— Морои, госпожо.
— Грешка. Виждаш дяволски изчадия.