Монголските воини седяха на конете си покрай пътя на армията с готови за стрелба лъкове. Фон Тюринген се опита да преглътне, но гърлото му бе съвсем сухо. Погледът му се плъзна по колоната. Отпред се точеше тънка върволица хора. За Бога, наблизо нямаше дори сигналист, който да надуе тръбата си! Неколцина от рицарите му яздеха малко напред и също дръпнаха юздите, спряха и го погледнаха мълчаливо. Знаеха какво ги чака.
Светът замръзна за страшно много време и фон Тюринген отправи последната си мълчалива молитва, последното разкаяние за греховете си. За последен път целуна пръстена със светите мощи. Докато пришпорваше коня си напред и посягаше към меча си, първите стрели полетяха във въздуха — пищяха като малки деца. Монголите се нахвърлиха върху тънката накъсана колона и касапницата започна.
Байдур и Илугей се върнаха в Унгария. Субодай беше дал почивка на туманите си. Триумфът се четеше на лицето на всеки воин. Посрещнаха ги с барабани и рогове. Воините на Субодай знаеха каква роля е изиграл Байдур за победата им и го посрещнаха с радостни викове, докато влизаше в лагера край Дунава.
Буда и Пеща бяха разграбени и опожарени. Крал Бела беше успял да избяга, но унгарската армия беше изклана. Броячите на Субодай бяха събрали чували с уши и някои говореха за шейсет хиляди убити, ако не и повече. Съгледвачите вече бяха препуснали на запад, но за този сезон туманите щяха да спрат великия си поход, за да натрупат сили от месото и плячкосаното вино.
Субодай изпрати вестоносци при Гуюк и Монгке, за да им каже да се прибират. Походите им бяха постигнали целта си и орлокът предпочиташе да събере всички на едно място, готови да продължат напред към морето.
Бату беше видял вестоносците да заминават и остана изненадан, когато един от хората му съобщи за тумани, идващи от юг. Заповедта на Субодай не би могла да стигне до Гуюк толкова бързо, но въпреки това той извика Байдур и двамата излязоха от лагера.
Бяха сред първите, които видяха знамената на тумана на Гуюк. Бату се разсмя и препусна в галоп през равнината. Имаха много истории за разказване и той предвкусваше безброй пиянски вечери.
Отначало двамата с Байдур не забелязаха намръщените физиономии на завръщащите се воини. Сред туманите на Гуюк и Монгке нямаше радостно ликуване. Гуюк пък беше толкова мрачен, колкото Бату не го бе виждал никога.
— Какво има, братовчеде? — попита Бату. Усмивката му беше изчезнала.
Гуюк се обърна и Бату забеляза, че очите му са зачервени и възпалени.
— Ханът е мъртъв — каза Гуюк.
Бату поклати глава.
— Баща ти? Как е възможно? Та той още е млад.
Гуюк го погледна изпод вежди и отвърна:
— Сърцето. Трябва веднага да се видя със Субодай.
Бату и Байдур препуснаха до него. Байдур яздеше пребледнял и потънал в мисли. Познаваше баща си по-добре от всеки друг и изведнъж се уплаши, че мъжете около него са се превърнали във врагове.
33.
Бату яздеше с Гуюк, Монгке и Байдур към двореца, който Субодай използваше за своя база. Задачите по настаняването и намирането на храна в разграбената Буда беше оставена на старшите мингхан командири.
Четиримата принцове стигнаха външната порта на кралския дворец и слязоха от конете. Стражите на орлока не ги спряха.
Гуюк водеше малката група, а Бату крачеше от дясната му страна. Откриха Субодай в една празна бална зала, където бяха домъкнали огромна маса, отрупана с карти и книжа. Орлокът задълбочено обсъждаше нещо с Джебе, Чулгетай и Илугей. Те кимаха, докато Субодай поставяше монети, за да отбележи разположението на туманите по картата. Бату се усмихна. Това бе среща на млади и стари и за първи път той беше сигурен, че може да предскаже резултата.
Субодай вдигна глава, намръщи се при вида на суровите физиономии на четиримата принцове и изсумтя:
— Не съм ви викал. — Гледаше Бату, но в следващия миг погледът му рязко и изненадано се премести към Гуюк, който каза:
— Баща ми е мъртъв, орлок.
Субодай затвори очи за момент, лицето му стана сурово. Кимна замислено.
— Седнете, моля.
Авторитетът му беше толкова дълбоко вкоренен в тях, че и четиримата тръгнаха към столовете около масата, макар че Бату остана прав — искаше да запази въздействието, което бяха оказали.