Легендарните френски тамплиери твърдели, че между Субодай и Франция нямало армия, способна да спре монголите. Дори смъртта на Угедай не би спряла Субодай, ако принцовете не били с него. В похода участвали синът на Джучи Бату, както и синът на Угедай Гуюк. Внукът на Угедай Кайду също бил там. Именно той нахлул в Полша с Байдур и участвал в невероятната битка при Лигниц, с която не позволил на полските армии да ударят във фланг основните монголски сили в Унгария. В романа не включих Кайду от страх от така наречения „проблем на руския роман“, при който на всяка страница се появява нов герой и накрая читателят забравя кой, кой е. Включих обаче Монгке — той е участвал през по-голямата част от кампанията, включително при превземането на Киев. Кублай не е фигурирал сред принцовете, стъпили в Европа. Той останал в Каракорум, изучавал будизма и попаднал под китайско влияние, което щяло да се запази през целия му живот.
Джебе също не е участвал в кампанията, макар да го оставих като второстепенен герой. За съжаление в „Тайната история“ не се казва нищо за края му. Подобно на Хаджиун и Хазар, великият някога водач просто изчезнал безследно от страниците на историята. Естествено, преждевременната смърт била нещо обичайно по онова време и те почти със сигурност са намерили края си при болест или нараняване — толкова обичайно събитие, че спокойно било подминавано от тогавашните хронисти.
Темуге наистина направил един последен прибързан опит да стане хан след смъртта на Угедай. Опитът бил неуспешен и най-малкият брат на Чингис бил екзекутиран.
Интересно е да се отбележи, че Сорхатани наистина е получила правата и титлите на съпруга си след неговата смърт. Така тя моментално се превърнала в най-силната жена в ханството, както и в целия свят по онова време. Трима от четиримата й синове станали ханове благодарение на нейното влияние и обучение. Тя подкрепяла Угедай и била съветвана от него, докато империята се разраствала. Отказала на едно-единствено негово желание, когато Угедай поискал да я омъжи за сина си Гуюк. Сорхатани отклонила предложението и предпочела да съсредоточи невероятната си енергия върху собствените си синове. Историята потвърждава, че е взела мъдро решение.
Когато прекосили Карпатите и навлезли в Унгария, туманите на Субодай се изправили срещу войските на унгарския крал Бела IV. Монархът приел 200 000 кумани бегълци от Русия — тюркско племе, подобно в много отношения на монголите. В замяна на приемането на християнството куманите получили убежище за известно време. Техният предводител Котен бил покръстен и договорът бил скрепен чрез брак между дъщеря му и сина на Бела. Така кралят добавил към собствената си кавалерия войска от номадски конници. Той се надявал също така и на помощта на папа Григорий IX и на императора на Свещената римска империя Фридрих II, който управлявал днешните територии на Германия, Италия, Сицилия, Кипър и Йерусалим. Между двамата обаче се водела борба за надмощие, в която папата отлъчил императора и дори го обявил за Антихриста. В резултат на това унгарският крал трябвало да се изправи срещу монголите сам, без почти ничия друга помощ. Отначало разполагал със силите на австрийския ерцхерцог Фридрих, но те се оттеглили след смъртта на Котен в някакъв бунт. Куманите също го изоставили.
Крал Бела наистина разпратил кървави мечове из кралството си, за да призове поданиците си. Има съобщение, че Бату изпратил при краля пратеник с настояване куманите и водачът им да бъдат предадени на монголите. Съобщението на Бату било недвусмислено и просто: „Научавам, че си приел под своя закрила нашите слуги куманите. Престани да ги приютяваш, или ще намериш враг в мое лице. Те, които нямат къщи и живеят в шатри, могат лесно да избягат. Но ти, който живееш в къщи и градове, как можеш да избягаш от мен?“
Интересно е да се отбележи, че искането било отправено от името на Бату. Като старши принц и син на Джучи, първородния син на Чингис, той формално командвал Златната орда, както била известна войската. Истинският пълководец, стратег и тактик обаче бил Субодай. Отношенията между двамата били сложни и достигнали критичната си точка, когато вестта за смъртта на Угедай най-сетне стигнала до тях.
Будапеща се намира на четири хиляди и петстотин мили (7200 км) западно от Каракорум. По време на невероятната си кампания Субодай повел монголските тумани през Казахстан, Русия до Москва и Киев, Румъния, Унгария, Полша, Литва, Източна Прусия и Хърватия. Монголите били на прага на Австрия, когато Угедай умрял. Френският крал Луи X е виновникът, объркал името на монголите в европейските умове. Докато приготвял войската си за поход, той казал на жена си, че или войниците му ще пратят тартарите в ада, или тартарите ще ги пратят в рая. Нарочно наблегнал на старогръцката дума „Тартар“, означаваща ад, в резултат на което монголите погрешно били наречени „тартари“ или „татари“.