Хуран се намръщи и погледна към тъмните коридори.
— Не ми се иска да го правя, господарю, но трябва да се заключим. Това е най-яката врата в двореца. Ще си в безопасност до сутринта.
Угедай се разкъсваше между яростта и предпазливостта. Познаваше всеки камък в огромната сграда. Беше гледал как оформят, полират и поставят на мястото му всеки блок. А ето че всичките му зали, цялата му власт и влияние щяха да бъдат сведени само до няколко стаи, ако вратата се затвореше.
— Дръж я отворена колкото може по-дълго — каза той. Та нали в момента пристигаха още гвардейци? Как можеше подобен опит за убийство да мине незабелязан?
Някъде наблизо отново се чуха тичащи стъпки, ехото достигаше до тях от всички посоки. Хуран подпря вратата с рамо. Внезапно от мрака се появи нечия фигура. Хуран замахна и изпъшка, когато мечът му се плъзна по люспестата броня.
— Спри, Хуран — чу се глас и неизвестният се вмъкна в стаята.
Угедай въздъхна облекчено.
— Субодай! Какво става?
Военачалникът не отговори. Пусна меча си на каменния под, помогна на Хуран да залости вратата и отново взе оръжието си.
— Коридорите са пълни с хора. Претърсват всяка стая — рече той. — Добре че никога досега не са влизали в двореца ти. Иначе вече щяха да са тук.
— Как успя да минеш през тях? — остро попита Хуран.
Субодай се намръщи гневно.
— Някои ме познаха, но на простите войници още не им е заповядано да ме съсекат. Доколкото знаят, аз участвам в заговора.
Угедай посърна, огледа малката група, която бе потърсила убежище в покоите му, и попита:
— Къде е синът ми Гуюк? Дъщерите ми?
Субодай поклати глава.
— Не ги видях, но вероятно са в безопасност. Ти си нароченият, не те.
Толуй трепна, когато разбра думите му. Обърна се към жена си.
— Значи съм довел теб и синовете си на най-опасното място.
Сорхатани се пресегна, докосна бузата му и каза тихо:
— Тази нощ никъде не е безопасно.
Чуваха как гласовете и стъпките се приближават все повече. Извън града туманите спяха. Никой не подозираше за заплахата.
4.
Хаджиун яздеше бавно по отъпканата трева на лагера, заслушан в звуците навсякъде около себе си. Въпреки че бе нощ, не беше сам. Тридесет от заклетите му мъже го следваха и си отваряха очите на четири за възможна атака. Никой вече не излизаше сам от лагера си, особено когато до новолунието оставаше съвсем малко. Фенери и факли с овнешка лой съскаха и трептяха на всеки кръстопът. Под тях тъмни групи воини не сваляха поглед от него.
Направо не можеше да повярва колко много подозрение и напрежение има в лагера. Когато приближи гера на Хазар, на три пъти го спряха стражи.
Пламъците на две лампи танцуваха на нощния ветрец и хвърляха гърчещи се жълти сенки пред гера. Хазар излезе с прозявка, но Хаджиун виждаше опънатите насочени към него лъкове.
— Трябва да поговорим, братко — рече той.
Хазар се протегна и изпъшка.
— Посред нощ?
— Да, посред нощ — рязко отвърна Хаджиун.
Не искаше да казва повече пред толкова много слухтящи уши. Като никога Хазар усети настроението му и кимна без повече възражения. После подсвирна тихо. От мрака излязоха мъже в пълно бойно снаряжение с ръце върху дръжките на сабите си. Без да обръщат внимание на Хаджиун, те отидоха при Хазар, спряха пред стъпалата и погледнаха нагоре към него в очакване на заповеди. Хазар приклекна и им замърмори нещо.
Хаджиун овладя нетърпението си. Мъжете сведоха глави и тръгнаха по възложените им задачи. Един доведе коня на Хазар — почти черен скопец, който започна да цвили и да рита, докато го оседлаваха.
— Вземи си бойците, братко — каза Хаджиун.
Хазар впери поглед в него и видя напрежението на лицето му. Сви рамене, даде знак на стоящите наблизо командири и четиридесетина воини мигом се озоваха до него. Като че ли напоследък дори Хазар не рискуваше, докато чакаше новолунието.
До зазоряване имаше още много време, но лагерът беше нащрек и движението на толкова много хора събуди всички, покрай които минаваха. Навсякъде около тях се чуваха гласове, плачеха бебета.
Светлините на факлите хвърляха златиста светлина върху Каракорум. Стените бяха светлосиви сенки в нощта, но западната порта от дъб и желязо блестеше в нощта. Хазар се намръщи, наведе се напред в седлото и се взря в нея.