Съгледвачите съобщиха, че навсякъде около Хазар се събират и други тумани. Вече никой не спеше. Всички до най-малкото дете знаеха, че е дошла нощта, от която се бяха страхували толкова дълго.
Хазар заповяда да заудрят тъпаните — единствената задача на десетките невъоръжени момчета на камили бе да вдъхнат ужас във врага с гръмовен грохот. Чу как им отговориха барабани отпред и отляво, когато другите тумани чуха предупреждението и предизвикателството. Хазар преглътна сухо, загледан в хората на Хаджиун отпред. Имаше чувството, че събитията започват да излизат от контрола му, но не можеше да направи нищо друго. Пътят му беше начертан в мига, в който мъжете при портата се осмелиха да се опълчат на военачалник. Знаеше, че са хора на Чагатай, но той ги беше изпратил без отличителните знаци на тумана си, за да си свършат работата като наемни убийци в нощта. Хазар не можеше да подмине подобна заплаха за властта си — за всички нива на власт, които представляваше, чак до най-младия барабанчик. Не смееше да си помисли за племенника си Угедай, хванат в капан в собствения си град. Можеше само да реагира — да влезе в града със сила и с надеждата, че все още ще има някой за спасяване.
Хаджиун се присъедини към него заедно с тумана Мечите кожи на Джебе и десетте хиляди на Субодай. Хазар въздъхна с облекчение при вида на ветреещите се в тъмнината пряпорци и знамена и морето от коне. Воините на Субодай знаеха, че военачалникът им е в града, и не бяха възразили на правото на Хаджиун да ги командва вместо него.
Подобно на бавно срутваща се планина, огромната маса на четирите тумана се понесе към западната порта на Каракорум. Хазар и Хаджиун яздеха отпред, потиснали нетърпението си. Дори сега не беше нужно да се пролива кръв.
Мъжете при портата стояха неподвижно, сабите им бяха в ножниците. Каквито и да бяха заповедите им, те знаеха, че ваденето на оръжие означава моментално унищожение. Никой не искаше да умре пръв.
Живата картина замръзна, нарушавана единствено от пръхтенето на конете и плющенето на знамената. А после от мрака се появи друга група мъже. Пътят им бе осветен от горящите факли на знаменосци и всички веднага разбраха, че идва Чагатай.
Хаджиун можеше да нареди на Хазар да спре сина на Чингис и да си пробие път със своите тумани в града. Усети тежестта на решението върху раменете си; времето едва течеше, а сърцето му биеше все по-бързо и по-бързо. Не беше от колебливите, но и това не бе война. Не се намираха в пустинята на Хорезъм или под стените на дзински град. Остави момента да отлети, после се вкопчи отчаяно в него, но вече бе твърде късно.
Чагатай пристигна като хан, обкръжен от построените си в каре бойци. Конете на хората му блъснаха някои от мъжете при портата на земята, но той дори не ги погледна. Не сваляше очи от двамата военачалници, братята на баща му и единствените мъже, които имаха някакво значение тази нощ. И той, и конят му бяха в броня. Въздухът беше достатъчно студен, за да може да се види вдигащата се от ездача и животното пара. Чагатай носеше железен шлем с гребен от конски косъм. Вече не беше момчето, което познаваха. Двамата се напрегнаха под безизразния му поглед.
Знаеха, че Чагатай е дошъл да им попречи да влязат в Каракорум. Все още обаче не знаеха докъде може да стигне, за да ги задържи извън стените.
— Късно е да тренираш хората си, Чагатай — високо извика Хазар.
Разделяха ги не повече от петдесет крачки, по-малко, отколкото го бе приближавал през последния месец. Хазар копнееше да посегне към лъка си, макар че бронята най-вероятно щеше да спаси племенника му и после щеше да настане кръвопролитие, невиждано от унищожението на Си Ся. Чагатай сви рамене и се усмихна със студена самоувереност.
— Не тренирам, чичо. Идвам да видя кой застрашава покоя на лагера в мрака. И откривам, че собствените ми чичовци водят войските си в нощта. Как да приема това, а?
Разсмя се и мъжете около него също оголиха зъби в усмивки, макар че ръцете им не отпуснаха лъковете, сабите и настръхналите копия.
— Внимавай, Чагатай — предупреди го Хазар.
Лицето на принца стана сурово.
— Не, чичо. Няма да внимавам, когато през земите ми минават войски. Върни се в гера си при жена си и децата си. Кажи на хората си да се прибират по домовете си. Нямаш работа тук тази нощ.