— Точно затова и ти трябваше да чуеш това, Субодай — рече Угедай. — Трябва да загърбиш гнева си. Брат ми ще бъде хан след мен и ти ще бъдеш първият му военачалник. Той също е син на Чингис, наследник на човека, комуто си се заклел да служиш.
Чагатай се мъчеше да проумее онова, което бе чул току-що.
— Значи очакваш да чакам и да съм мирен и кротък, докато умреш? Откъде да знам, че това не е някаква измама, нещо скалъпено от Субодай?
— Защото бих могъл да те убия още сега — рязко отвърна Угедай, неспособен да скрие гнева си. — И все още мога да го направя, Чагатай. Защо иначе да те оставям жив, особено след изминалата нощ? Говоря от позицията на победителя, братко, а не на победения. По този начин трябва да тълкуваш думите ми.
Чагатай кимна неохотно. Нужно му беше време да помисли, но знаеше, че няма да му бъде предоставен подобен разкош.
— Дадох обещания на онези, които ме подкрепиха — рече той. — Не мога просто да живея живота на пастир, докато чакам. Това ще е жива смърт, недостойна за един воин. — Замълча за момент, мислеше трескаво. — Освен ако не ме посочиш за свой наследник, пред всички. Тогава ще запазя уважението на военачалниците си.
— Това няма да го направя — незабавно отвърна Угедай. — Ако умра през следващите няколко месеца, ти ще станеш хан независимо дали съм те направил наследник, или не. Ако изкарам по-дълго, няма да лиша сина си от шанса му. Тогава ще трябва да се изправиш срещу него, както и той срещу теб.
— В такъв случай не ми предлагаш нищо! — отвърна Чагатай, гласът му се повиши почти до вик. — Що за договорка е това, основаваща се на празни обещания? Защо изобщо ми говориш тези неща? Ако умреш скоро — да, ще бъда хан. Но нямам намерение да прекарам живота си в очакване на вестоносец, който може и никога да не дойде. Никой не би го направил.
— След нападението тази нощ трябваше да го кажа. Ако подмина нещата ей така, ако просто те върна при тумана ти, ще видиш в това само слабост. И колко време ще мине, преди ти или някой друг да ме предизвика? Но все пак не те оставям без нищо, Чагатай. Ни най-малко. Задачата ми е да разширя земите, които сме покорили, да се погрижа народът да е в безопасност, да процъфтява и да расте. На брат ни Толуй ще дам родината, макар че ще задържа Каракорум за себе си. — Пое дълбоко дъх. Видя как очите на брат му блеснаха от очакване и алчност. — Като център на своите земи ще получиш Хорезъм с градовете Самарканд, Бухара и Кабул. Ще ти дам ханство с ширина две хиляди мили, от Амударя до Алтай. Ти и потомците ти ще управлявате там, макар че ще плащате данък на мен и на моите потомци.
— Господарю… — започна ужасено Субодай.
Чагатай се изкиска насмешливо.
— Остави го да говори, военачалнико. Това е семеен въпрос, нямаш работа в него.
Угедай поклати глава.
— Планирам това от почти две години, Субодай. Предизвикателството пред мен е да оставя настрана яростта, която изпитвам заради нападенията срещу семейството ми, и да взема правилните решения, дори и сега.
Погледна Чагатай и брат му усети бурята от чувства в погледа му.
— Синът ми и дъщерите ми оцеляха, Чагатай. Знаеш ли го? Ако бяха убити от воините ти, сега щях да те пека на бавен огън и да слушам писъците ти. Няма да понеса някои неща дори в името на империята на баща ми и на мечтите му.
Замълча, но Чагатай не каза нищо. Угедай кимна, доволен, че е разбран.
— Имаш позицията на силата, братко — рече той. — Разполагаш с верни военачалници, а аз имам огромна империя, която трябва да бъде управлявана и контролирана от способни хора. След днес ще бъда гурхан, владетел на народи. Ще приема клетвата ти и ще почета думата си към теб и към наследниците ти. Дзинците ни показаха как да владеем много земи, Чагатай, с данъците, които се стичат в столицата.
— Да не би да си забравил какво се случи с онази столица? — попита Чагатай.
Очите на Угедай блеснаха застрашително.
— Не съм, братко. Не си и помисляй, че един ден ще поведеш войска към Каракорум. Кръвта на баща ни тече колкото в твоите вени, толкова и в моите. Ако дойдеш при мен с меч в ръка, ще се изправиш срещу хана и народът ще отговори. Тогава ще унищожа теб, жените ти и децата ти, слугите и последователите ти. Не забравяй, че оцелях тази нощ, Чагатай. Късметът на баща ни е и мой. Духът му бди над мен. И в същото време ти предлагам империя, по-голяма от всичко извън земите на Дзин.
— В която ще изгния — отвърна Чагатай. — Нима ще наредиш да бъда заключен в някакъв хубав дворец, заобиколен от жени и злато… — затърси нещо подходящо и ужасяващо, — столове и корони?