Хулегу и Кублай се спогледаха. Арик-Боке се присъедини към тях със зачервено от радост лице. Не беше видял как ханският съветник грабва стрела от тетивата на опънат лък.
— А сега продължете с уроците, млади господари — рече Яо Шъ. — Ще се наложи да ви оставя, за да чуя докладите за нашия хан и ваш баща.
— И за Монгке — обади се Хулегу. — Той ще смаже враговете ни, така ми каза.
— И за Монгке — съгласи се със смях Яо Шъ. Беше доволен от разочарованите им физиономии, когато разбраха, че времето им с него е приключило.
За момент се загледа в Кублай. Чингис с право би се гордял с внуците си. Монгке беше пораснал силен, без да боледува нито ден, без да се нарани нито веднъж. От него щеше да стане боец и военачалник, на когото можеш да вярваш и когото можеш да следваш. Но онзи, който впечатляваше най-много учителите си, беше Кублай, чийто ум скачаше на някоя идея и я разпердушинваше тутакси. Разбира се, че Кублай щеше да се сети за размяната на лъка. Проста хитрина, но едва не се бе увенчала с успех.
Яо Шъ се поклони на младежите и им обърна гръб. Усмихна се, докато се отдалечаваше по пътеката и слушаше как Кублай и Хулегу шепнешком описват случилото се на брат си. Ръката му беше започнала да се подува. Трябваше да я накисне във вода и да я превърже.
Стигна до края на градината и едва потисна стона си при вида на чакащите го хора. Поне десетина писари и вестоносци проточваха шии да зърнат съветника на Угедай, потейки се на сутрешното слънце. Това бяха главните му помощници, които на свой ред командваха куп други, почти цяла войска, въоръжена с мастило и хартия. Яо Шъ с известна насмешка си мислеше за тях като за свои мингхан командири. Те контролираха администрацията на огромната и все още разширяваща се територия, от данъците до разрешенията за внос и дори държавните начинания като събирането на новите такси по мостовете. Чичото на Угедай Темуге искаше този пост, но ханът го беше дал на будисткия монах, който бе съпровождал Чингис при почти всичките му победи и с по-голям или по-малък успех бе обучавал братята и синовете му. Темуге беше получил библиотеките на Каракорум и непрекъснато настояваше за все повече и повече средства. Яо Шъ знаеше, че Темуге ще е един от онези, които ще се опитат да стигнат до него днес. Между съветника и просителите имаше хора на шест нива, но братът на самия Чингис обикновено ги принуждаваше да отстъпят.
Стигна до групата и започна да решава въпросите им. Даваше резки отговори и вземаше бързите решения, които бяха причината Угедай да го сложи на този пост. Беше открил, че е в състояние да запомни огромно количество информация и да я използва, когато се наложи. Благодарение на него монголските земи започваха да стават все по-устроени, макар че използваше дзински книжници за чиновници. Бавно, но сигурно Яо Шъ внасяше цивилизован дух в монголския двор. На Чингис това не би му харесало, но пък той не би харесал и самата идея за Каракорум. Яо Шъ се усмихна на себе си, когато въпросите свършиха и всички се пръснаха по задачите си. Чингис беше завоювал земите с кон, но един хан не можеше да управлява от кон. Угедай, изглежда, разбираше това по начин, по който баща му не би могъл.
Яо Шъ влезе в двореца и тръгна към кабинета си. Там го чакаха по-сериозни решения. Съкровищницата осигуряваше брони, оръжие, храна и облекло за три войски и съответно се топеше. Дори огромните съкровища, натрупани от Чингис, не бяха неизчерпаеми, макар да разполагаше с още година или две, преди хазната да остане без злато и сребро. Дотогава обаче данъците със сигурност щяха да се превърнат от малък поток в пълноводна река.
Видя Сорхатани с две от прислужничките й и се възползва от момента да й се полюбува, преди тя да го забележи. Позата й я открояваше — жена, която вървеше като императрица, както винаги. Изглеждаше много по-висока, отколкото бе всъщност. Беше родила четирима синове и въпреки това движенията й все още бяха гъвкави, намазаната й с масло кожа блестеше от здраве. Докато я зяпаше, жените се разсмяха на нещо и гласовете им отекнаха в прохладните коридори. Съпругът й и най-големият й син бяха заминали с хана, на хиляди мили на изток. Всички вести показваха, че се справят добре. Яо Шъ си помисли за доклада, който бе прочел тази сутрин. Хвалеха се, че враговете падали като гнили дървета. Въздъхна. На монголските доклади определено им липсваше умерена сдържаност.
Сорхатани го видя и Яо Шъ се поклони дълбоко, след което изтърпя, когато тя хвана ръцете му. Сякаш настояваше да прави това всеки път, когато се срещнеха. Така и не забеляза, че си е счупил пръста.