Но и аз бях силна. Бях достатъчно силна, че да накарам панова Манделщам да оздравее, бях достатъчно силна, че да се науча на магия, на магията на Мирием. А снощи не знаех дали съм достатъчно силна, за да спра Старик, дори и със сребърна верига, дори и със Сергей и Степон, дори и с майката и бащата на Мирием. Но не знаех дали мога да направя всички тези неща, докато не станаха и не ги направих. Трябваше първо да свърша работата, без да знам. Накрая Степон скри лице в престилката ми и плака, защото още го беше страх, и ме попита откъде знаех, че царицата ще направи магия и ще попречи на Старик да ни убие, а аз трябваше да му кажа, че не знаех. Знаех само, че първо трябваше да се свърши работата.
Затова, когато царицата ме попита как може да ми се отплати, не знаех какво да кажа. Не го направих заради нея. Не я познавам. Тя може да е царица, но аз дори не й знаех името. Един ден, когато бях десетгодишна, една съседка дойде вкъщи и каза, че царят е умрял. Затова не разбирах какво толкова голямо значение има царят. А сега, когато съм виждала цар, не исках да имам нищо общо с такъв. Той беше ужасен и пълен с огън. Бих й казала, че ако иска да ми се отплати, трябва да махне царя, но той вече беше излязъл от къщата със стражите, които водеха Старик.
Но бащата на Мирием чу какво ме попита тя и видя, че не знаех какво да кажа. Той имаше голяма подутина от едната страна на лицето си, а ръцете му бяха изранени там, където беше стискал сребърната верига с мен. Седеше с панова Манделщам и двамата бяха прегърнали Мирием, целуваха я по главата, галеха я по лицето и тя струваше за тях много повече от сребърни копейки, повече от злато, повече от всичко, което притежават. Но като видя, че не знам какво да правя, той целуна Мирием по челото, стана, прекоси с куцане стаята, дойде при царицата и каза:
— Това смело момиче и братята й дойдоха в града с нас, защото вкъщи имат неприятности. — После сложи ръка на рамото ми и ми каза нежно: — Отиди да седнеш и да си починеш, Ванда. Аз ще й разкажа за теб.
Отидох и седнах със Сергей и Степон, прегърнах ги и те ме прегърнаха. Бяхме много далеч, за да чуваме какво й казва панов Манделщам, защото той говореше много тихо. Но той поговори малко с царицата, после стана, върна се с куцане при нас и ни каза, че всичко ще бъде наред. Вярвахме му. Царицата вече излизаше от къщата. Тя излезе от големите врати на двора, където я чакаха още стражи. Двама от тях протегнаха ръце, хванаха вратите и ги затвориха. Останахме вътре в къщата без тях.
В стаята цареше безпорядък. По масите все още имаше храна, която започваше да се разваля и мухите вече се въртяха около нея. Навсякъде имаше обърнати столове, а от огнището по пода излизаха черни, обгорени следи, подобни на отпечатъците, които мъж, обут с тежки ботуши оставя в снега. Голямата златна корона на Мирием се търкаляше по земята до огнището, подвита и изкривена, както и почти разтопена. Никой не би могъл да я носи. Но това нямаше значение. Погледнахме семейството на Мирием и те ни погледнаха. Всички станахме, панов Манделщам сложи ръка на рамото на Сергей, аз прегърнах панова Манделщам през кръста и направихме кръг, ние шестимата: бяхме семейство и не бяхме пуснали вълка; за още един ден не бяхме пуснали вълка.
После се качихме горе и легнахме да спим. Не разтребихме стаята. Спах дълго време в красивата, голяма, тиха стая горе, където свършваха стълбите, а когато се събудих, навън беше пролет, навсякъде беше пролет и усещах, че и вътре в мен е пролет. Макар да имах мехури по ръцете, аз се чувствах толкова силна, че дори не се тревожех какво ще стане с нас. Целунах Сергей и Степон и слязох долу да помагам на другите жени в къщата; вече не ми пречеше, че не разбирам какво си говорят. Когато някоя жена ми кажеше нещо, което не разбирах, аз само й се усмихвах и тя в отговор също ми се усмихваше.
— Ох, забравих! — казваше тя, после ми повтаряше същото нещо, само че с думи, които знаех.
Разнасях чинии по масите: имаше маси във всички стаи, за хората да седнат и да се хранят. Хората бяха по-малко от вчера, но все пак много и бяха сложили маси във всички стаи с много столове един до друг около тях. Имаше маси в другата стая за танци. Някой друг беше изчистил безпорядъка и вече не виждах черните стъпки по пода, тъй като върху тях беше постлан голям килим и отгоре бяха поставени маси, а в огнищата нямаше огън, защото беше много топло, вместо това прозорците бяха отворени, за да се проветри. Миризмата на пушек беше изчезнала.