— И след всичко това, което съм направил, ти идваш тук и ми задаваш въпрос за страхливец, питаш ми дали ще откупя живота си с обещание, че ще се отдръпна и ще го оставя да ги погълне тях вместо мен? Никога! — Той ръмжеше и хвърляше към мен думите, сякаш бяха камъни. — Ще се държа срещу него, докато имам сили и когато те свършат, когато вече няма да мога да задържа планината срещу пламъците му, тогава поне моите хора ще знаят, че съм загинал преди тях и съм държал имената им в сърцето си до последния миг. — Той яростно поклати глава. — И да ми говориш на мен за омраза. Твоите хора бяха тези, които избраха тази мъст срещу нас! Чернобог не притежаваше силата да разбие планината, ако вие не стояхте зад него!
— Ние не знаехме! — изкрещях аз. — Никой от нас не знаеше, че царят е сключил сделка с демон!
— Такива глупаци ли са твоите хора, че да дават на Чернобог власт над себе си? — попита презрително той. — Тогава си заслужавате всичко. Мислите ли, че той ще спази договора? Той ще се преструва, за да се пази, но когато види възможност да засити жаждата си, ще го престъпи без колебание. Когато ни е пресушил до дъно, ще се обърне към вас, ще превърне вашето лято в пустиня, ще ви пресуши, а за вас ще остане утехата, че сте се откупили евтино с мен и моите хора.
Сложих ръце на слепоочията си и ги притиснах с длани, защото главата ми щеше да се пръсне от дим и ужас.
— Ние не сме глупаци — казах аз. — Ние сме простосмъртни хора, които не притежават магия, освен ако вие не ни я набиете в гърлото. Мирнатиус беше коронован, защото баща му беше цар и брат му умря; той беше наследник на престола, това беше всичко. Ние не можем да видим демона, който се крие в царя; нямаме висши сили, които да ни пазят, независимо дали държим на думата си или не! На тебе не ти беше нужно моето име, за да ме заплашваш и да ме измъкнеш от дома ми. И си мислеше, че това мен ме прави недостойна, а не теб.
Той трепна така, сякаш го бях ударила и се сви в оковите си.
— Ти три пъти ми показа, че греша — каза той след малко, а през това време скърцаше със зъби, сякаш ледени парчета по течението се блъскаха едно в друго. — Сега не мога да те нарека лъжкиня, колкото и да искам. Но все още държа на отговора си. Не. Не обещавам.
Отчаяно се опитвах да разсъждавам.
— Ако те пусна, обещаваш ли да спреш зимата, щом Чернобог бъде свален от трона и да ни помогнеш да намерим начин да го свалим? Царицата ще помогне! — добавих аз. — Самата тя иска да го махне; видя, че не иска да вземе нищо от него. Ще ни помогне, стига това да не означава, че всички ще бъдем превърнати в лед! Всички владетели в Литва ще помогнат, за да сложим край на зимата. Ще ни помогнеш ли да се борим с него, вместо да ни убиваш, за да го умориш от глад?
Той не можеше да мърда в сребърната верига; вместо това тропна с крак и избухна:
— Аз го бях победил! Бях го повалил и обвързал с името му! Вашите действия го освободиха!
— Защото се опита да ме отвлечеш против волята ми, за да правя още зима за теб до края на живота си, и заплашваше да убиеш всичките ми близки! — разкрещях се аз. — Как смееш да твърдиш, че това е по моя вина? Как смееш да твърдиш, че това е по наша вина? Царят се качи на престола преди седем години. А ти пращаш рицарите си да крадат златото ни още от времето, когато простосмъртните са се заселили тук. И кой го е грижа, че между другото те убиваха и изнасилваха за забавление: ние не бяхме достатъчно силни, за да ви спрем, затова ни гледахте отгоре от своята стъклена планина и решихте, че ние нямаме значение! Ти заслужаваш да бъдеш окован и изяден от демон, затова си тук! Но дъщерята на Флек не го заслужава! Ще те спася заради нея, ако ми помогнеш да спася нашите деца!
Той се канеше да отговори, но после се поколеба и погледна към тунела: виждаше се слаба червена светлина в дъното, която приближаваше, огън, който се разгаряше, после се обърна към мен и каза:
— Много добре! Освободи ме и това ще ти обещая — няма да удължавам зимата, щом Чернобог бъде свален и моите хора бъдат избавени от глада, както и обещавам да ти помогна да го победиш. Но докато не стане това, не давам дума!
— Хубаво — отвърнах аз. — И ако те освободя, обещаваш ли… — и замълчах, защото изведнъж осъзнах, че ми остава един, а не два въпроса. Бързо го промених и попитах: — Ще обещаеш ли ти и всички от Старик да ме оставите на мира мен и всички мои хора — да оставите Литвас на мира? Да няма повече никакви набези, никакви нападения, никакви изнасилвания и убийства за злато или за каквото и да е друго…