През миналото лято, когато дните бяха дълги и ми оставаше малко свободно време, Мирием ме учеше как да пиша числата с писалка. Тя ме водеше навън след обед и ги пишеше в пръстта с пръчка, отново и отново. Но ме учеше не само как да ги записвам. Учеше ме как да ги правя, как да събирам две числа в едно, и също как да изваждам едно число от друго. И не само малки числа, които мога да преброя на пръстите си или с камъчета, а големи числа. Учеше ме как да превърна сто гроша в една копейка и двайсет сребърни копейки в златна злота, а също и как да върна сребърната монета обратно в грошове.
Отначало ме беше страх. Минаха пет дни, преди да хвана пръчката и да повторя фигурата, която тя беше изписала. Тя говореше за това като за нещо съвсем обикновено, но аз знаех, че ме учи на магия. После пак ме беше страх, но не можех да устоя. Научих се да изписвам магическите фигури в пръстта, а после с една стара, изхабена писалка и размесена с вода пепел пишех на гладък камък. И накрая с нейната писалка и мастило на стар лист хартия, посивял от много писане и триене. И в края на зимата, когато тя замина, аз можех да й водя сметките. Дори вече можех и да чета. Четях на глас имената от всяка страница, повтарях си ги тихо, допирах с пръст буквите и виждах кои букви на кой звук отговарят. Понякога, когато бърках, Мирием ме спираше и ми казваше коя е правилната буква. Ето на колко магия ме беше научила и не исках да я деля с никой друг.
Преди една година щях да й откажа, щях да задържа всичко за себе си. Но беше минала почти година, откакто спасих Сергей от Старик. Сега, когато се върнех вкъщи късно, той ми беше приготвил обед. Двамата със Степон ми събираха козя вълна от храстите и купите сено, за да си изплета шал и да ходя с него в града. Той ми беше брат.
После за малко да откажа от страх. Какво щеше да стане, ако той издаде тайната ми? Тя беше толкова голяма, че и без това с труд я пазех. Всяка вечер заспивах с мисълта за шест сребърни копейки в ръката ми, блестящи и студени. Получавах ги, като събирах грошове, един по един, колкото можех по-дълго, преди сънят да ме повали.
Но след минута попитах бавно:
— Тази работа ще помогне ли дългът да се изплати по-бързо?
— Да — каза Мирием. — Всеки ден ти и той ще печелите два гроша. Половината ще отиде за покриване на дълга, а другата половина ще ви плащам в брой. И ето я първата — за днес.
Тя извади един кръгъл бляскав грош и го сложи в ръката ми, нещо като награда, задето казах да вместо не. Погледах го известно време, после затворих ръка.
— Ще говоря със Сергей.
Но когато в гората, далеч от място, където Па можеше да ни чуе, с шепнене му разказах всичко, той попита:
— Те искат само да стоя в къщата и ще ми плащат пари само да стоя в къщата и да гледам козите? Защо?
— Страхуват се от крадци — отговорих аз. Но щом думите излязоха от устата ми, си спомних, че това не е истина. Само че не помнех каква точно беше истината.
Трябваше да си представя, че съм тръгнала да храня пилетата, държа кошницата и се въртя насам-натам, преди споменът за онази сутрин да се появи в главата ми. Бях излязла навън, тихо ядях сухия хляб зад ъгъла на къщата, където нямаше да ме видят нито те, нито пилетата, после минах зад ъгъла и видях следите…
— Старик — казах аз. Думата изпълни устата ми със студ. — Старик бяха там.
Ако Мирием не ми беше дала монетата, не знам как щяхме да постъпим. Съзнавах, че дългът на баща ми вече нямаше значение. Никакъв закон не можеше да ме задължи да работя в къща, където Старик е ходил да наднича през прозорците. Но Сергей погледна монетата в ръката ми, аз също я погледнах.
— Един грош на ден? — попита той.
— Половината ще отива за изплащане на дълга — казах аз. — Един грош на ден.
— Ти вземи този — отговори той след малко, — а аз ще взема следващия.
Не предложих да отидем до бялото дърво и да поискаме съвет. Тогава бях като Па. Не исках да чуя гласа на мама, която казва: Не отивайте, ще имате неприятности. Знаех, че ще имаме неприятности. Ако кажех на Па, той щеше да ми отговори да не се връщам в къщата на дявола нито за минута, а после щеше да ме продаде на пазара за две кози на някой, който търсеше жена със здрав гръб, а не жена с цифри в главата си. Нямаше да струвам и шест копейки.
Затова казах на баща ми, че лихварят търси някой да му помага с козите и дългът му ще бъде изплатен по-бързо, ако пусне Сергей да ходи при тях нощем.