Но после войникът замръзна на място. Странна, спокойна бледност обхвана доспехите му и тръгна нагоре по врата и лицето му. Мечът в гърдите на Старик се беше счупил и парчетата замръзнала стомана се бях разпилели по тревата около него. Той лежеше по гръб със затворени очи, заскрежените му мигли контрастираха с бледолилавия цвят на бузите му, но въпреки това се беше пресегнал и беше хванал крака на войника до него. От тази хватка се разпростираше лед; той вървеше нагоре по крака му и обхващаше цялото тяло, като го замразяваше.
Лицето на войника потъмня, кожата по скулите му се пропука и разчупи, почерняла от измръзване. Закрих лицето си с ръце и не гледах, докато всичко свърши и от войника не остана нищо, освен пръснати навсякъде парчета лед, а кинжалът блестеше страшно на земята.
Застанах на колене, лицето ме болеше и беше малко подуто. Сергей също беше седнал и потрепваше от болка. Старик лежеше на земята и все още блестеше. Заскреженият кръг около него се разширяваше, по тревата се образуваха нежни сребристи шарки; той дишаше; мястото, където го беше пробол мечът, се беше покрило с дебела буца бял, заскрежен лед, сякаш го беше натъпкал със сняг. Но той не се изправи. Сергей се взираше в него и после ме погледна.
— Какво ще правим? — попита ме той, като почти шепнеше, а аз му отвърнах със същия втренчен поглед. Нямах представа; какво можех аз да направя, когато той лежеше на земята и разпространяваше зимата около себе си като мастило във вода?
Наведох се над него, а той отвори очи и ме погледна с мътен поглед.
— Можеш ли да призовеш пътя? — попитах аз. — Шейната си? Да дойдат да те приберат?
— Много е далече — прошепна той. — Много е далече. Моят път не може да върви по зелени дървета.
После пак затвори очи и лежеше неподвижно, безпомощен и ранен, може би дори умиращ, точно сега, когато престанах да искам да умре. Значи той беше решил да ми бъде толкова безполезен, колкото и преди. Исках да го разтърся, да го накарам да стане, само че се страхувах, че може да се разцепи на парчета по линията, по която мечът го беше пробол. Сергей все още ме гледаше, а аз мрачно му казах:
— Ще трябва да го носим.
Сергей не искаше да го докосне с ръце, за което не можех да го обвинявам. Свалих мокрото си, изцапано с пепел наметало, постлах го на земята, внимателно вдигнах краката му един по един и ги поставих върху наметалото, после раменете му и накрая го издърпах през кръста. Той дори не трепна.
— Добре — казах аз. — Ти хвани откъм главата, аз ще хвана откъм краката. — И после, когато Сергей отиде да хване горната част на наметалото, той немощно се опита да го бутне.
Сергей се дръпна ужасено, а аз изпуснах наметалото откъм моя край.
— Какво правиш? — извиках аз.
— Той идва да ми помага, без да съм го молил и без да съм искал! Мога ли да позволя на това треперещо същество, на този дебнещ крадец, да ме постави в безкрайна зависимост, за да може после да поиска от мен каквото си пожелае?
Изпитах желание да вдигна кинжала и да го пробода собственоръчно.
— Чернобог все още седи в замъка и се готви да ни погълне всички, ти лежиш полумъртъв на земята, но пак мислиш първо за своята гордост. Занимавай се с гордостта си, когато го унищожим!
Но той само ме погледна укорително.
— Госпожо, ще съм горд тогава, но и преди това; за гордостта ми няма граници.
Скръцнах със зъби. После казах на Сергей:
— Поискай му нещо! — Сергей ме гледаше неразбиращо и изглежда си помисли, че съм се побъркала. — Какво искаш да ти даде за помощта ти? И не бъди скромен — добавих аз отмъстително. — Щом като толкова държи да е горд.
След малко Сергей каза много бавно, сякаш ни ми вярваше съвсем.
— Моите посеви никога да не бъдат попарвани от слана? — Кимнах и тъй като Старик не направи опит веднага да го убие, той придоби смелост и добави: — И стадата ми да не попадат в снежни виелици? И… — аз продължих да му кимам. — … да ловувам дори и бели животни в гората?
Старик малко се намръщи и Сергей бързо спря, но и аз реших, че това е достатъчно.
— Ето! — казах му аз. — Ще направиш ли това? Ще приемеш ли тази сделка срещу помощта му да те закараме на безопасно място? Или ще останеш да лежиш тук, докато пролетните дъждове напълно те разтопят?