— Да се връщаш един час преди изгрев. Кога ще се изплати дългът ми?
Сергей погледна към мен.
— След три години — отговорих аз.
Очаквах, че ще ме удари и ще каже, че съм глупачка, която не може да смята. Но той само изръмжа:
— Кръвопийци и пиявици. — После се обърна към Сергей: — Ще им кажеш, че трябва те там да ти дават закуска! Тук повече не може да пиеш млякото на козите.
И така, сега разполагахме с три години. Първо щяхме да получаваме по половин грош на ден, а после по един грош на ден.
Двамата си стиснахме ръцете зад къщата.
— Какво ще си купим с тях?
Не знаех как да му отговоря. Не бях си мислила, че ще си купуваме нещо с парите. Мислех си само, че ще ги имам, истински пари в ръцете ми.
— Колкото и малко да похарчим, той ще разбере — каза Сергей. — И ще ни ги вземе.
Първата ми мисъл беше, че поне няма да ме води на пазара. Ако му носех един грош всеки ден, той с радост щеше да ме остави да работя при лихваря. Представях си как ще ходи в града и ще ги изпива и изобщо няма повече да работи. Ще е щастлив всеки ден.
— Няма — казах аз. — Няма да му позволя да ги вземе.
Все пак не знаехме какво да правим. После казах:
— Ще ги крием. Ще крием всички пари. Ако работим три години и не ги харчим, ще имаме по десет копейки всеки. Общо ще имаме една злота. Една златна монета. Ще вземем Степон и ще заминем.
Къде можеше да отидем? Не знаех. Но бях сигурна, че ако имаме толкова пари, ще може да отидем навсякъде. Сергей кимна. И той мислеше същото. После попита:
— Къде можем да ги скрием?
И така все пак отидохме при бялото дърво. Изкопахме дупка под надгробния камък на майка ни и върнахме камъка на мястото му.
— Мамо — казах аз, — моля те, пази ни ги.
После бързо си тръгнахме, без да чакаме да видим какво ще се случи. Сергей също не искаше мама да ни спре.
Същата вечер след вечеря той тръгна към града, с шапка на главата, която му бях ушила от парцали, за да му топли ушите. Стоях на двора пред вратата и гледах как се отдалечава. Пътят на Старик все още се мяркаше близо до гората. От време на време проблясваше. Не светеше като лампи, а като звезди в облачно небе. Ако гледаш право в него, не можеш да го видиш. Но ако извърнеш глава, той е там, виждаш го да проблясва с крайчеца на окото си. Сергей се мъчеше да е колкото може по-далеч от него. Не искаше да минава през гората. Вървеше по селския път от другата страна на дърветата, макар че там трябваше да гази в дълбок сняг. Скоро изчезна в тъмнината.
Сутринта когато самата аз тръгнах към града, вървях по следите му. Донякъде ми се искаше да беше минал по средата на пътя, за да не виждам следи, които някъде изведнъж да прекъснат. Но те не прекъснаха. Стигнах по тях до къщата на Мирием, а Сергей беше там на масата и ядеше ухаеща на ядки каша. Изведнъж се почувствах много гладна. В нашата къща вече не се закусваше сутрин. Нямаше достатъчно храна.
— Всичко беше спокойно през нощта — каза ми той, а аз взех кошницата и отидох да нахраня кокошките. Имаше голямо парче хляб в кошницата, все още мек в средата. Изядох го и отидох при кокошките, но те не се показаха да ме посрещнат.
Бавно се приближих. Имаше следи навсякъде около кокошарника. Копитата бяха на елен, само че големи, с нокти. Малкото прозорче на покрива, което бях затворила преди да си тръгна вчера, сега беше широко отворено, сякаш някой си беше навирал носа вътре. Наведох се и пъхнах ръка в кокошарника. Кокошките си бяха там, сгушени една до друга, с настръхнала перушина. Снесли бяха само три малки яйца и когато ги извадих навън, видях, че черупката на едното беше сива, бледосива като пепел в огнище.
Изхвърлих сивото яйце — запратих го в гората, колкото можех по-далеч. Помислих си да залича следите и да се направя, че не съм ги видяла. Ами ако лихварят каже на Сергей да не идва повече, защото не е отблъснал Старик? Можеше и мен да ме изгонят. А ако залича следите в снега, аз самата щях забравя за тях, точно както ги бях забравила вчера. Ще бъде сякаш Старик изобщо не са идвали. Отидох да взема метлата, с която метях двора. Държахме я облегната на стената на къщата, но когато посегнах да я взема, видях отпечатъците от ботушите. Много бяха. Старик беше идвал в задния двор и се беше разходил до стената на къщата три пъти, точно до леглата им.
Глава 5
Братът на Ванда беше още момче: висок, с широки рамене, недодялан — недохранен кон с едри кости, които стърчаха от лактите и китките. Когато дойде за пръв път онази вечер, каза, без да вдига очи от земята, че баща му ще го пуска да идва само ако му даваме закуска и вечеря, а когато седна на масата, разбрах колко хитро е от страна на Горек да поставя такова условие: момчето ядеше като вълк. Може да се каже, че така удвоихме надницата му, като се имат предвид цените на храната. Но не казах нищо, дори когато майка ми му даде още една филия хляб с масло. Родителите ми преместиха моето легло в тяхната стая и дадоха на Сергей две одеяла, за да спи на опразненото място.