А баща ми на теория също имаше дъщеря за женене, което даваше основание на царя да го посети. Затова сега аз бях станала разход, надхвърлящ стойността си, още повече че баща ми очевидно не се надяваше на някакви допълнителни облаги — например някой полезен член на царската свита да прояви интерес към мен във връзка с някой свой син или братовчед някъде. Радвах се, че щях да остана извън полезрението на царя, който беше млад, красив и жесток човек, но все пак ми се искаше да съм достатъчно хубава или достатъчно чаровна, така че някой да пожелае да се ожени за мен, вместо да ме разглежда като досаден придатък към мизерната зестра, която ще измъкне от баща ми. Или поне да съм сигурна, че някой ще поиска да се ожени за мен: единственият начин да избегна живота между тесните стени. Раздразнението на баща ми предсказваше без думи мрачна съдба за мен.
Но докато той леко почукваше с пръстена по чашата, гледах как хладното сребро проблясва на светлината и забравих, че движението на пръста му е продиктувано от досада. Виждах само снежинки, които се сипят по перваза на прозореца, тиха ранна зима и как стоя в градината през ден, в който по листата на дърветата блестят ледени капки. Дори забравих да слушам какво ми говори, докато не го чух, че казва с остър тон:
— Ирина, слушаш ли какво говоря?
Нямах друга възможност, освен да бъда честна.
— Извинявай, татко — казах аз. — Загледах се в пръстена ти. Магически ли е?
Това беше още едно от разочарованията на майка ми: магията, която не притежаваше. Нейната прабаба била изнасилена от един от рицарите на Старик при поредния им набег в зимна нощ, при който загинал мъжът й, а момчето, което по-късно се родило, имало сребърна коса и сребърни очи, можело да върви през зимните вихрушки и да замразява всичко, до което се докосне. Неговите деца също имали сребърни коси, макар и да не притежавали много от магическите му способности. Баща ми се оженил за майка ми под влияние на тази легенда, на светлите й очи и сребърния кичур на челото й.
Но красотата била единствената магия, която тя притежавала, а аз дори и това нямах. Имах обикновена кестенява коса и кафявите очи на баща ми, а на студ треперех като всички други хора. И въпреки това, когато погледнах пръстена на баща си, почувствах, че вали сняг. Баща ми замълча и погледна към пръстена на собствената си ръка. На него му беше малък. Носеше го над кокалчето на безименния пръст на дясната си ръка; опипа повърхността му с палеца си. По време на вечерята той през цялото време несъзнателно го докосваше.
— Необикновена изработка, това е всичко — отговори той след малко с онзи категоричен тон, който означаваше, че въпросът повече няма да се обсъжда. Значи не знаеше, че е магически, не знаеше дали притежава някаква сила и не би желал някой друг да знае повече, отколкото знаеше той.
Не казах нищо повече, сведох очи, за да не гледам към пръстена и го слушах с внимание до края на вечерята, докато той с равен тон ми обясняваше какво се очаква от мен по време на царската визита — което беше, че не се очакваше нищо. Той не желаеше да похарчи парите, за да ми купи няколко нови рокли, а царят смяташе за обида, ако му представят момиче, което носи една и съща рокля два пъти. Затова щях да бъда неразположена, да си стоя горе в стаята и да не се показвам, за разлика от Галина, която щеше да получи три нови рокли. Той не каза нищо повече за пръстена и не спомена проявата ми на разсеяност.
Радвах се, че няма да се виждам с царя, но три нови рокли щяха да са ми по-полезни, отколкото на Галина, ако баща ми имаше намерение в близко бъдеще да започне да ме представя. Тази вечер поставих свещта си на прозореца. Докато Магрета решеше косата ми, наблюдавах снежинките на светлината на свещта. Тя внимателно разресваше оплетената коса от краищата нагоре със сребърен гребен и четка, които винаги носеше в чантичка на кръста; после следваха седемнайсет гребена от корените надолу, един за всяка година от растежа й. Магрета се грижеше за косата ми като за градина и тя й се отплащаше за вниманието; сега косата ми беше дълга до земята и затова можех да седя на прозореца, а тя да сресва краищата й, седнала близо до камината.
— Магра — попитах аз, — баща ми обичаше ли майка ми?
Тя толкова се учуди, че гребенът замръзна в ръката й. Знаех, че е служела на майка ми, преди да се родя, но никога по-рано не я бях питала за това. Бях толкова малка, когато майка ми умря, че мислех за нея само като за някакъв прародител от далечното минало. Баща ми ми разказа за нея с конкретни и точни изрази, достатъчно, за да разбера, че тя се е провалила. Не беше пожелал да знам повече.