И без това нямаше да имам никаква полза от такъв мъж. По-вероятно беше баща ми да е намерил благородник, който не може да вземе млада жена с равностоен ранг: някой, който е толкова отблъскващ, че повечето бащи биха се поколебали, преди да му дадат дъщерите си. Жесток човек, който още по-силно би желал момиче с родител, който не би се противопоставил особено силно на очакващата я съдба.
Въпреки това тръгнах, разбира се; нямах избор. Магрета доста трепереше, докато слизахме надолу по стълбите. Тя също като мен разбираше какво може да очаква, но не искаше да мисли за неприятностите, преди да са се появили, затова мечтаеше да сключа добър, щастлив брак и тя да бъде старата, уважавана дойка на господарката на дома, а не натикана на тавана придружителка на пренебрегваната дъщеря. Оставях я да си мечтае, а аз се чудех дали самият мъж ще бъде там, и ако е там, дали си струва да вбеся баща ми и да се представя като непривлекателна сделка. Оставаше ми само тази малка и не много приятна надежда.
Но когато вратата се отвори, там не ме очакваше никакъв жених, нито дори някой, който би могъл да представлява такъв; имаше само двама евреи, мъж и жена — слаби, мургави и чернооки, а мъжът държеше кутия, пълна със зима. Забравих да мисля за всичко друго, забравих дори изобщо да мисля: огърлицата в кутията с черно кадифе излъчваше студен сребърен блясък и аз отново бях на прозореца към градината, зимният полъх галеше бузите ми, пръстите ми опипваха заскрежения перваз и копнеех за нещо недостижимо.
Едва се сдържах да не тръгна към нея с протегнати ръце; стиснах ги в сивите си вълнени поли и с труд направих реверанс, като сведох очи, но когато се изправих, пак погледнах. Все още не можех да мисля. Дори и когато баща ми отиде и взе огърлицата от кутията, пак не мислех, а когато я донесе до мен, го погледнах с безизразно изражение: имаше грешка. Не би могъл да ми даде такова нещо. Но той направи нетърпелив жест и след момент бавно се обърнах и наведох глава, за да му дам възможност да я постави на врата ми.
Стаята беше отоплена, беше много по-добре отоплена от моите тавански стаи. Огънят в камината пращеше. Но когато металът се допря до кожата ми, усещането беше за нещо студено и прекрасно, нещо освежаващо, като да плиснеш студена вода по лицето си в горещ ден. Вдигнах глава и се обърнах, а баща ми ме гледаше. Всички ме гледаха.
— Ах, Иринушка — промърмори нежно Магрета.
Докоснах с пръсти изящните брънки. Дори и на кожата ми, те бяха студени, а когато се погледнах в огледалото, не стоях в кабинета на баща ми. Намирах се на поляна с тъмни зимни дървета, под бледо, сиво небе и почти усещах как снегът влиза под кожата ми.
Останах там за един дълъг момент на безвремие, като дишах дълбоко и пълнех дробовете си със студения въздух, наситен с аромата на свежи борови клонки, а около мен се сипеше дълбок сняг в гъста гора. Тогава някъде отдалеч чух как баща ми обещава на евреите, че ще им даде хиляда жълтици, ако направят корона за зестрата ми. Значи бях права: той наистина имаше намерение да ме омъжи и вървяха бързи приготовления.
Той не ми позволи да задържа огърлицата, разбира се. Когато евреите си отидоха, ми даде знак да отида при него, пресегна се зад гърба ми, свали огърлицата и я прибра обратно в кутията. След това ме погледна, сякаш за да си припомни какво представлявах без нея, поклати глава и каза отчетливо:
— Царят ще дойде след две седмици. Упражнявай се да танцуваш. Дотогава ще вечеряш всяка вечер с мен. Погрижи се за дрехите й — каза той на Магрета. — Тя трябва да има три нови рокли.
Поклоних се и се върнах горе с Магрета. Тя пърхаше около мен като ято тревожни птички, които излитат обезумяло от някое дърво, за да се скрият от ястреба, а после пак се връщат сред клоните.
— Трябва да накарам някоя от прислужничките да ми помогне — каза тя и се наведе да вземе ръкоделието си, за да успокоява ръцете си с нещо. — Толкова работа има! Нищо не е готово. Сандъкът ти не е и наполовина пълен! И три рокли трябва да се ушият!