Старик се приближи и я взе. Не я изсипа, твърде претъпкана беше за целта. Вместо това бръкна в нея, извади шепа жълтици, и ги пускаше със звън обратно, докато между облечените му с бели ръкавици пръсти, остана само една. Погледна намръщено към нея, а после към мен.
— Там са, всичките шейсет жълтици — казах аз. Сърцето ми спря да бие толкова силно, защото другата възможност беше да се пръсне.
— Както и се полага — каза той. — Защото провалиш ли се, в лед ще се превърнеш, но ръката и короната ми ще спечелиш, ако успееш. — Каза го сякаш си вярваше, но и гневно, макар че сам беше поставил такива условия. Прозвуча сякаш предпочиташе да ме превърне в лед, отколкото да получи златото. — Прибирай се вкъщи, простосмъртно момиче, и чакай да те потърся пак.
Погледнах безпомощно към шейната: Олег седеше на капрата, гледаше със замръзнал поглед към снега; последното нещо, което исках, беше да седна в неговата шейна. Но не можех да се прибера пеш, нито можех пеш да стигна до някое близко село, където да наема друг колар. Олег беше излязъл от шосето, за да ни закара до това уединено място: нямах представа къде се намираме. Обърнах се да кажа нещо, но Старик беше изчезнал. Стоях сама сред натежалите от сняг борови клони, а около мен имаше само тишина и следи от стъпки, както и дълбока дупка на мястото, където бях паднала. Тя очертаваше формите на легнало момиче, сякаш то си беше играло в снега.
Още докато стоях там, пак заваля силен сняг, който ме принуди да действам. Промъкнах се предпазливо до шейната и седнах отзад. Олег мълчаливо разтърси юздите и конят пак тръгна в тръс. Подкара го към дърветата, а не към пътя, и навлезе дълбоко в гората. Опитах се да реша дали повече се страхувам да му извикам и да получа или да не получа отговор, отколкото да се опитам да скоча от шейната и да избягам. И после изведнъж минахме през една пролука между дърветата и излязохме на друг път: път, чиято повърхност беше светла и гладка като лед и излъчваше бял блясък. Плазовете на шейната изтрополиха само веднъж, когато излязохме на пътя, и после се движеха безшумно. Тежките копита на коня се понесоха бързо по леда, а шейната летеше зад него. Около нас се издигаха високи, бели дървета, листата им шумоляха на вятъра, макар че би трябвало да нямат листа през зимата. Видях бели птици и бели катерички, които скачаха от клон на клон, а звънчетата на шейната издаваха странни тонове — високи, ясни и студени.
Не се обърнах назад, за да видя откъде тръгва пътят. Сгуших се между одеялата, стиснах очи и ги държах затворени, докато изведнъж под нас отново скърцаше сняг и скоро шейната спря пред нашата къща. Скочих, хвърлих се към портата, прекосих двора за миг и се огледах едва когато застанах пред вратата. Но нямаше нужда да тичам. Олег си замина, без да погледне към мен.
Глава 8
— Ванда, би ли занесла това в къщата на Олег? — каза ми Мирием на сутринта, след като се върна. — Опрощавам от дълга му една копейка, задето ме чака във Висня.
Даде ми квитанция, обикновена и чисто написана, но не ме погледна в очите, когато ми го каза. По брадичката и бузите й имаше червени драскотини, като че ли някой я беше одраскал — някакъв клон или нещо с нокти.
— Да, сега отивам — бавно казах аз, взех шала си и квитанцията, но когато приближих къщата на Олег, спрях зад ъгъла на отсрещната страна на уличката и наблюдавах сцената. Двама мъже носеха тялото му към църквата. За миг зърнах лицето му. Очите му бяха отворени и гледаха втренчено, устата му беше синя. Жена му седеше свита близо до обора. От всички страни съседки се насочваха към къщата и носеха покрити чинии. Една от тях застана пред мен. Познавах я. Казваше се Варда. Тя все още дължеше дребна сума, когато започнах да събирам парите и изплати дълга си с три млади носещи кокошки.
— Е, какво искаш от тази къща? Плътта на мъртвеца ли?
Кайус също отиваше в къщата с жена си и сина си и носеше голяма, димяща кана с крупник.
— Хайде сега, панова Кубилиус. Днес е неделя. Ванда със сигурност не събира пари в неделя — каза той.
— Той спечели една копейка за това, че закара Мирием до Висня, и тя я отписва от дълга му. Идвам да му донеса квитанцията.