Но дядо ми само слушаше, докато през сълзи му разказвах всичко.
— Поне не е глупак, този Старик, щом иска жена по такава причина. Това би изградило състоянието на всяко кралство. Какво друго знаеш за него? — Погледнах го втрещено, все още със сълзи в очите. Той сви рамене. — Не отговаря на желанията ти, но в живота има и по-лоши неща от това да си кралица.
С тези думи той ми направи подарък: накара ме да го разглеждам като обикновена партия за женитба, която да бъде обсъждана и преценявана, нищо че не е такава. В крайна сметка в тези студени, тежки времена, той беше добра партия за дъщерята на бедняк. Когато се успокоих, дядо ми кимна:
— Добре. Разсъждавай трезво. Владетелите и царете често не молят за онова, което искат, те могат да си позволят да бъдат невъзпитани. Имаш ли друг кандидат?
— Не — поклатих глава аз.
Нямах, макар че се върнах от двореца рамо до рамо с Исак и когато си тръгна със своите четири торби злато, той каза:
— Кажи на дядо си, че утре ще отида да говоря с него. — С което искаше да каже, че вече има достатъчно пари и няма причина повече да отлага женитбата си. А аз изпитах такава ревност към Басия, че можеше да избухна в пламъци. Обаче това не беше заради Исак: просто си помислих как тя ще се ожени за човек с умели ръце и тъмни очи и ще има свой собствен дом, където любовта ще расте в почва, обогатена от златото, поставено там от моя труд.
— Ти ще отидеш при мъжа си с богатство в ръце — каза дядо ми, като посочи ковчежето със злато, сякаш знаеше какво ми тежи на душата. — А той е достатъчно мъдър, че да цени онова, което му носиш, макар и все още да не знае какви са другите ти достойнства. Това не е малко и ти имаш основание високо да вдигнеш глава. — Той сложи ръка под брадичката ми и я стисна. — Вдигни глава, Мирием! — Кимнах със стегнато гърло, решена повече да не плача.
Мирнатиус пристигна в огромна покрита шейна, изрисувана с черни и златни бои. Теглеха я четири черни коня, които потропваха с копита и изпускаха пара в студения въздух, а отзад и около нея в строг боен ред яздеха войници. Сигурно е имало и други хора в други шейни, но беше трудно човек да обърне внимание на някой друг, когато той блъсна вратата и изскочи от шейната със струя топъл въздух, който на студа се превърна в мъгла. И неговите дрехи бяха черни, със сложни мотиви по тях, избродирани със златни конци от горе до долу на дебелото му палто. Черната му коса беше дълга и къдрава и всички се обърнаха към него, като нощни пеперуди, привлечени от пламъка.
Той поздрави небрежно баща ми и на въпроса как е минало пътуването, измърмори някакво оплакване за тежката зима и колко е намалял и отслабнал дивечът. Тази забележка явно целеше да омаловажи приготовленията на баща ми, ако беше планирал да го води на лов — което той първоначално беше мислил да направи, а Мирнатиус очевидно искаше да го дразни. Вместо това обаче баща ми се поклони и каза:
— Ловът за съжаление наистина стана доста скучен, Ваше височество, но се надявам, че гостоприемството на моя двор няма да ви разочарова.
При което царят замълча.
Бях почти изцяло скрита зад пердето, но за всеки случай се дръпнах, щом царят погледна нагоре към прозорците на къщата, като ястреб, оглеждащ полето, за да набележи жертвите си. За щастие той гледаше към основния етаж на сградата, а не към моя висок, малък прозорец. Баща ми не ми беше дал нови стаи. С царя идваха много гости, които трябваше да впечатли, а той и без това се надяваше аз скоро да замина.
После Мирнатиус се усмихна на баща ми със задоволството на човек, който очаква да се забавлява добре за чужда сметка, и каза:
— И аз така се надявам. Как е семейството ви, господине? Малката Ирина сигурно вече е голяма жена. Красавица, чувам да се говори, нали?
Това беше подигравка, разбира се. Той не беше чул нищо подобно. Бях пътувала с баща ми; дворът и съветниците знаеха, че не съм нищо особено и съвсем не момиче, което би завъртяло главата на царя — ако той изобщо би могъл да си завърти главата, освен на 360 градуса като бухал.
— Те всички са добре. Ирина е здрава, сир, това е всичко, за което един баща може да моли Бог — отговори баща ми. — Аз не бих казал, че е красавица, когато я описвам на други мъже. Но няма да лъжа: тя има в себе си нещо, което други момичета нямат. Вие ще я видите, докато сте тук и ще ми кажете дали сте съгласен с мен. Ще съм благодарен за съвета ви, защото тя е на възраст за женене, а аз ще се постарая, ако мога, да й намеря достоен съпруг.