Това беше откровено изявление, почти грубо по дворцовите правила, които изискваха винаги да говориш със заобикалки, а не директно по въпроса. Но баща ми постигна целта си: Мирнатиус изгуби изражението на непринудена злонамереност. Вместо това той се намръщи и тръгна замислено след баща ми. Беше разбрал съобщението — баща ми имаше сериозно намерение да ме предложи за негова жена, въпреки изключително лошите политически последствия на подобен съюз, а баща ми не беше някой глупак, който би се опитал да пробута в царското легло грозно момиче за красавица с помощта на слабо осветление и силен алкохол; следователно предстоеше нещо необикновено.
После всички влязоха вътре на топло, където ги посрещнаха мащехата ми и херцогските служители. Аз останах скрита зад пердето, докато се изниза целият царски антураж, войници, царедворци и слуги, които заеха всички кътчета на къщата и конюшнята. Не остана нищо интересно за гледане и тълпата в моите малки стаички се разотиде — жените, които се бяха струпали на другите прозорци, се върнаха на местата си и продължиха усилено да шият, кухненските слугинчета тръгнаха с кофите да изпразнят водата от двете вани пред камината: в едната се бях изкъпала аз, а другата беше само за косата ми.
— Извинете, милейди — каза плахо едно от момичетата и помоли да използва прозореца, на който седях. Този прозорец имаше полезен канал, по който водата се изтичаше, без да пада по прозорците на долния етаж. Отдръпнах се и й направих място. Косата ми още беше влажна и се спускаше свободно по гърба ми. Миришеше на митра, защото Магрета беше сложила митрови клонки във водата.
— Казват, че предпазва от лоша магия — обясни делово тя, — но истината е, че просто мирише приятно.
Огънят гореше буйно, за да не изстина аз, но другите жени бяха със зачервени лица и се потяха, докато усилено шиеха. Не споделях възторженото им настроение. За мен те бяха почти непознати — познавах ги по лице и име, но не знаех нищо за тях. Мащехата ми се занимаваше с назначаването на жените, които работеха в къщата, познаваше ги, говореше с тях, но никога не ми беше възлагала да следя домакинските дела. В края на краищата не й бях дъщеря.
Но тя никога не се беше държала зле с мен; дори беше изпратила най-добрите си жени да помогнат при шиенето на дрехите ми, макар че би искала да използва царската визита като извинение да ушие няколко нови рокли за себе си. Разбира се, тя виждаше ползата от настаняването ми на такова място, ако можеше да се уреди. Докато жените се връщаха по местата си, след като бяха видели царя, те всички ме погледнаха и очевидно изпитаха съмнение. Бих искала и аз да изпитвах същото. Но те не ме бяха видели с огърлицата, с короната. Само Магрета ме беше виждала и тя кършеше ръце, когато мислеше, че не я гледам, и ми хвърляше окуражаващи усмивки, когато мислеше, че я гледам.
Сега жените работеха по спалното бельо. Роклите ми вече бяха завършени и ме чакаха: в три нюанса сиво, като зимното небе. Баща ми беше наредил те да бъдат почти без орнаменти, от качествена коприна, само с малко бяла бродерия тук-там. Облякох една от тях за последна проба вчера, когато жената на бижутера донесе короната. Тя я подаде на Магрета, която я постави на главата ми, и в огледалото аз станах кралица в тъмна гора, изградена от лед. Приближих се до стъклото и усетих как студът хапе пръстите ми с острите си зъби. Чудех се дали наистина мога да го направя, да избягам в този бял свят зад огледалото. Студът по пръстите ми беше предупреждение. Изглеждаше невъзможно простосмъртен човек да живее в този леден свят.
Когато се обърнах, изпълнена с копнеж и страх, жената на бижутера — която беше на моята възраст или съвсем малко по-голяма, макар че беше слаба и дръзка — ме гледаше така, сякаш знаеше какво съм видяла в огледалото. Исках да й задам хиляди въпроси — как е направена короната, откъде е дошло среброто — но тя откъде щеше да знае? Тя беше само слуга. После влезе баща ми, за да види короната, и вече не можех да говоря с нея. Той й плати без да се пазари, но, от друга страна, тронът щеше да му излезе доста евтин на тази цена. Още не беше изхарчил и половината от големия сандък, който мащехата ми беше донесла със себе си.
Мащехата ми Галина дойде малко по-късно, след като царската свита беше настанена. Старателно изграденото й спокойствие се беше пропукало под повърхността, като вълнички, предизвикани от рибките, които се стрелкат в различни посоки.
— Такава суматоха — каза тя. — Пьотър цял час не искаше да заспи. Изсъхна ли ти косата? Колко е дълга! Винаги забравям колко е дълга, когато я вдигнеш нагоре.