— Какви сребърни корони?
— В помощ на болните, на умиращите?
— Не — отвърна равинът, погледна вратата на синагогата, мушна ключа в джоба си и бързо се отдалечи.
Прояден от мъка, учителят изчака под кестена да мине полунощ, като през цялото време се канеше да се откаже и да си върви, без да успее да се изтръгне от лапите на безсилието и гнева. Малко преди един часа през нощта той забеляза движещи се сенки и по тъмната улица различи двама души, които вървяха към него. Единият беше старият равин с нов кафтан и шикозна черна мека шапка, той вървеше уморено. Рифкеле, в сексапилно жълто мини, което откриваше чак до големите кокалести колена краката й, прилични на диреци, ситнеше пъргаво след него, като от време на време спираше, за да се плесне през ушите. Дълъг бял шал, издърпан докрай към дясното и рамо, беше провиснал до лявата й обувка.
— Тия парцали са от моята заплата. Рифкеле проточи едно дълго „ууу“ и запляска и двете си уши с дебелите си ръце, за да не чува звука, който издаваше.
Заизкачваха се по лошо осветената тясна стълба, а учителят тръгна подире им.
— Дойдох да си видя короната — каза той на пребледнелия, учуден равин в предната стая.
— Короната — отвърна равинът високомерно, — не е още завършена. Вървете си вкъщи и чакайте, здравето на баща ви скоро ще се подобри.
— Обадих се в болницата, преди да изляза от апартамента си, няма никакво подобрение.
— Как може да очаквате толкова скоро подобрение след като самите лекари не знаят точно каква е болестта? Дайте още малко време на короната, Дори на бог не му е лесно да разбере човешките болести.
— Дойдох да видя онова, за което платих. ;
— Вече ви го показах, видяхте го, преди да поръчате.
— Това беше вероятно образът на някакво копие или изобщо нещо от този род. Настоявам да видя оригинала, за който заплатих почти хиляда гущера.
— Слушайте, г-н Ганс, — каза търпеливо равинът, — не ни е дадено да видим някои неща — онези, които Той не разрешава да видим. Понякога ми се иска те да са повече. Но някои ни е абсолютно забранено да видим — Мойсей е знаел това и едното от тях е лика господен, а другото е истинската корона, която Той е направил и благословил. Чудото си е чудо и то е божие дело.
— И вие ли не сте я видели?
— Поне не с очите си.
— Не вярвам на нито една дума, долен мошенико, евтин фокуснико!
— Короната е истинска. Ако мислите, че има магия, тя е за онези, които настояват да я видят- ние се опитваме да им създадем някаква представа за короната. Но за вярващите в короната няма никаква магия. Рифкеле — каза бързо равинът, — донеси на татко тефтера с писмата.
Тя излезе от стаята, но не веднага, леко изплашена, с блуждаещ поглед и се върна десет минути по-късно, след като пусна водата в клозета, облечена в дълга фланелена нощница, с голяма жълта тетрадка в ръце, помежду всеки от хвърчащите листове на тетрадката бяха пъхнати стари писма.
— Доказателства — каза равинът.
След като отгърна няколко свободни листа, той измъкна с трепереща ръка някакво писмо и го зачете с глас, пресипнал от вълнение:
— „Скъпи равине Лифшиц, след чудодейното оздравяване на майка ми, г-жа Макс Коен, от неотдавнашната й болест, изпитвам порив да покрия с целувки босите ви нозе. Вашата корона направи чудеса и аз я препоръчвам на всичките си приятели. Искрено и вечно Ваша (Г-жа) Естер Полатник,“ Тя е университетска преподавателка.
Прочете още едно:
— „Скъпи равине Лифшиц, Вашата 986-доларова корона излекува напълно и окончателно баща ми от рак на панкреаса със сериозни усложнения в белите дробове и то след като нищо друго не беше в състояние да му помогне. Никога досега не съм вярвал в чудотворни явления, но отсега нататък ще се науча да се съмнявам по-малко. Благодаря на Вас и на Господ. Искрено Ваш Даниел Шварц.“ Адвокат — допълни равинът и предложи на Албърт да вземе книгата. — Вижте сам, г-н Ганс, стотици писма. Албърт не пожела дори да се допре до нея.
— Искам да видя само едно, равине Лифшиц. и то съвсем не е тоя тефтер с безполезни доказателства. Искам да видя сребърната корона на баща ми.
— Това е невъзможно. Вече ви обясних защо не мога да направя подобно нещо. Божията дума е закон божи.
— Тъй като сам споменахте закона, ако до пет минути не видя короната, още утре сутринта ще съобщя за вас и за дейността ви на районния прокурор на Бронкс.
— УУУ — запя Рифкеле и запляска ушите си.
— Млък! — изкрещя Албърт.
— Имайте уважение — извика равинът. — грубер юнг8.
— Ще дам жалба под клетва и районният прокурор ще ви затвори, вас и цялото това съмнително заведение, ако не ми върнете моментално 986-те долара, които ми измъкнахте. Равинът внезапно се разколеба.