Винаги беше смятал, че всички харесват Аарън и понеже той харесваше Кал, ще изтърпят и него. Без Аарън всичко изглеждаше странно и сбъркано.
Несигурно. Неясно.
Дали Тамара щеше да го харесва сега, когато Аарън не е наоколо? Можеха ли да си останат приятели само двамата? Мисълта за Аарън стисна сърцето на Кал като леден юмрук. Аарън трябваше да е тук, да спори с тях какво могат да направят. Но него го нямаше. Кал и Тамара бяха останали заедно. При тази мисъл сърцето му бясно затупка, а нервите му се опънаха до скъсване.
Анастасия Таркуин се върна в стаята. Зад нея видяха позната фигура в тежка роба. Тамара ахна и понечи да се изправи от дивана.
Това бе Майстор Джоузеф!
Кал също скочи, готов за атака, но от пръстите му не изникна Хаос. Дори без веригата белезниците някак си му пречеха да използва магия.
Тамара изпъшка. Джаспър отстъпи няколко крачки назад и после замръзна опулен. Последния път, когато бе срещнал учителя на Константин, гробницата на Врага на Смъртта се разпадаше около тях.
— Какво… — попита Джаспър с прегракнал глас — търси той тук?
— Анастасия? — повиши глас Тамара. — Какво става?
— Опасявам се, че не бях докрай искрена с вас — отвърна Анастасия, — нито за себе си, нито за причините, поради които исках да освободя Кал. Преди да се нарека Анастасия Таркуин, имах друго име. Елиза Мадън. Аз бях майката на Константин и Джерико.
Сърцето на Кал потъна в петите.
— Какво? — Очите на Тамара се изцъклиха.
— Ами да — рече Анастасия, — предполагам, не ви е и хрумвало, че Врагът на Смъртта си е имал майка, но така беше. Изгубих и двамата си синове, но няма да изгубя Кал. Няма да допусна маговете да го затворят в зандана си и да изгние там. И със сигурност няма да им позволя да го убият след някакъв скалъпен процес.
— Да ме… убият? — повтори Кал. Страхът й ли говореше, или знаеше нещо? Нима това бе истина?
— Щяхме да изчистим името му! Вместо това ти го даваш обратно в ръцете на чудовището, заради което вече изгуби синовете си? — настоя Тамара.
— Това не е вярно — каза Майстор Джоузеф, а после махна с ръка и залепи Тамара за дивана. Тялото й отскочи от възглавничките.
— Остави я на мира! — изкрещя Кал и забрави всичко останало.
Пакостник зави, а Джаспър пусна искра от дланта си.
Майстор Джоузеф ги погледна съжалително.
— Надявах се да дойдеш доброволно, но ще се наложи да те отведа със сила.
— Джоузеф! — Лицето на Анастасия беше побеляло като мрамор. — Няма да нараняваш Калъм!
Тя не можеше да има вяра на Майстор Джоузеф, нали? Кал опита да се изправи, но бе съборен от друга вълна, излетяла от ръката на Майстор Джоузеф. Той завъртя китката си и вихър се изви от пръстите му право към тях.
Така Кал и Тамара бяха залепени за дивана, а Джаспър за стената. Дори Пакостник бе повален и започна да скимти и ръмжи срещу вятъра.
Вратата зад Майстор Джоузеф се отвори и през нея нахлуха обсебените — безмозъчните зомбита на Хаоса, които служеха на Врага на Смъртта. Създаването им бе едно от най-големите престъпления на Константин — а също и най-голямото му постижение според хора като Майстор Джоузеф.
Обсебените неумолимо обкръжиха Кал, Тамара и Джаспър, сграбчиха ги за ръцете и ги изкараха навън. Щом излязоха, спряха и оформиха широк кръг. Изглеждаха зловещо и не на място на полянката с хубава къщичка в центъра.
Анастасия и Майстор Джоузеф излязоха на верандата.
Анастасия гледаше Кал все така с копнеж, както и преди. Друга кола се появи от пътя. Пакостник, който лаеше и ръмжеше, изтича около кръга, ала не можа да приближи.
Защо обсебените бяха спрели? Кал знаеше, че те не взимат самостоятелни решения и са само черупки на човешки същества, които се движат заради Хаоса, излят в душата им. Служеха на своя господар безпрекословно.
На своя господар. Константин Мадън бе създал обсебените от Хаоса. Той бе Макарът, техният Господар. Едничкото хубаво нещо от това да носиш душата на Константин, помисли си Кал.
Прокашля се. Щеше да е унизително.
— Освободете ме — нареди той, — аз съм вашият господар. Аз съм Врагът на Смъртта. Неговата душа е и моя. Освободете ме, обсебени от Хаоса!
Предните два пъти, когато опита това, се беше получило.
Но сега не стана.
Кал се почувства все едно се е блъснал в стена. Обсебените от Хаоса го гледаха с очи, които се въртяха безумно като тези на Пакостник.