Може би заради белезниците, помисли си той и опита да изкриви ръце, за да измъкне китките си.
Тогава вратата на пристигналата кола се отвори и от нея излезе високо момче с рошава кестенява коса. Носеше кожено яке, а на лицето му бе разцъфнала неприятна усмивка.
Алекс Страйк. Убиецът на Аарън. Едничкият друг маг на Хаоса, който Кал познаваше.
От гърлото на Кал долетя ръмжене, когато скочи към Алекс. Тамара пищеше зад него и риташе обсебените, които я държаха.
— Ще те убия! — По лицето на Кал се стичаха сълзи. — Ще те убия!
— Спрете го — отвърна лениво Алекс.
След секунди дузина обсебени го склещиха в желязна хватка.
Очите на Алекс заблестяха.
— Тези аз си ги създадох — каза той и махна към обсебените на поляната, — аз съм техният Макар, а не ти, Константине. Подчиняват се на мен.
— Достатъчно — обади се Анастасия от верандата, — няма да нараняваш Кал. Никой няма да наранява Кал, ясно ли е, Алекс? Трябва да оставим различията помежду ни зад гърба си.
Алекс я погледна лошо, а после отмести поглед към Майстор Джоузеф с надеждата да чуе нещо различно.
Вместо това Майстор Джоузеф се усмихна на всички, все едно всичко протича по план.
— Да, никой няма да наранява никого. Нека отидем в крепостта ни с мир. Имаме много неща за обсъждане. Бъдещето, което чакахме тъй дълго, най-сетне настъпи.
Алекс се нацупи, но никой от възрастните не забеляза това.
Погледът на Анастасия остана фокусиран върху Кал.
— Сигурно си ми много сърдит в момента, ала аз знам кое е най-доброто за теб. Трябва да бъдеш защитен, а маговете разбират само от сила. Остави се на милостта им и какво стана?
— Раван ще разбере! — развика се Тамара. — Когато не се срещна с нея, както обещах, тя ще разбере, че си ни предала! Ще каже на някого!
Анастасия поклати глава и изцъка като на глупава ученичка.
— И кой ще й повярва? Тя е беглец елементал, опожарил затвор.
Тамара изглеждаше съкрушена и бясна. Кал искаше да й каже, че вината за объркването в плана не е нейна, че винаги се случват такива неща, когато той е наблизо. Но преди да може да каже каквото и да било, мъртъвците около него го издърпаха към микробуса. За няколко мига натовариха всички вътре, даже и Пакостник.
— Наистина ли се случва това? — рече мрачно Джаспър, вече седнал на пейката. — Близките срещи със служителите на Врага няма да изчистят името ти, Кал. Точно обратното ще стане. Твоето име съвсем ще се компрометира.
— Никой не го е планирал така, Джаспър! — избухна Тамара.
— Напротив — отвърна Джаспър, — Майстор Джоузеф го е планирал.
Беше болезнено прав. Кал бе свикнал на язвителните му коментари, но този път Джаспър беше прав.
Пакостник зави безпомощно и заобикаля тясното пространство, накрая седна срещу краката на Кал.
Кал очакваше двигателят да изръмжи и някой да седне отпред, но вместо това усети как целият микробус се издига несигурно във въздуха. Всички се олюляха настрани и завикаха. Джаспър се бутна в Кал, после падна върху Пакостник. Кал удари болния си крак в пейката. Тамара се озова върху него, косата й влезе в устата му, а коляното й го удари на място, за което не му се и мислеше.
Ох!
После микробусът се стрелна напред и всички паднаха в срещуположната посока.
— Хей! — извика Кал, когато успя да си поеме дъх. — Нали не би трябвало някой да се нарани!
След още няколко минути клатушкане микробусът се успокои и се понесе по-гладко през въздуха. Останаха на пода, докато не се убедиха, че всички са добре. После бавно се надигнаха и седнаха на пейките.
Джаспър потърка врата си.
Тамара бе притихнала до Кал. Той си пое дълбоко въздух, протегна ръка и хвана нейната. Дланта й бе топла и мека и той я стискаше здраво, докато летяха към крепостта, която някога бе принадлежала на истинския Враг на Смъртта.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ИЗМИНАХА НЯКОЛКО ЧАСА, в които Кал ту успяваше да задреме, ту отново се събуждаше. Беше изнервен, но и доста изтощен. Не спираше да мисли за Алистър. Как баща му щеше да разбере къде е? Щеше да узнае само, че Кал е избягал от затвора. Скоро всички щяха да разберат, че в света на маговете отново има свободен Макар. Кал си представи колко ще се притесни баща му.
Тамара не мигна. Всеки път, когато Кал отвореше очи, я виждаше да гледа нещастно в мрака. По някое време забеляза, че от очите й се стичат сълзи. Запита се дали е разстроена от това, че бягството от затвора се е провалило. А може би й липсваше Аарън.
Тамара бе спасила живота на Кал, когато Алекс Страйк опита да открадне неговата магия на Хаоса. Но правейки това, тя бе обрекла Аарън. Аарън, най-милото и добро момче, което Кал бе познавал някога.