Можеше да спаси един от двамата и бе избрала Кал. Никой разумен човек не би избрал Кал.
Не се питаше дали тя съжалява за избора си. Питаше се колко точно съжалява. Или поне се бе питал, докато не чу думите на Анастасия. Сега вече не знаеше какво да мисли. От една страна, искаше да го вярва. От друга — Анастасия не беше особено надежден източник на информация.
Микробусът се приземи с кацане, което отново ги повали на пода. Задните врати се отвориха и там застана Алекс Страйк. Кал усети как кожата му настръхва, като го вижда, и се запита дали някога би могъл да свикне с лика му. Да не изпитва нуждата да му разбие главата като презряла диня.
Не искаше да свиква с него.
— Добре дошли у дома — каза Алекс и отстъпи да им отвори път.
Не беше сам — около него стояха в полукръг обсебени. Майстор Джоузеф не се виждаше никакъв.
Слънцето над тях блестеше в червено и лилаво. Намираха се на остров по средата на широка река. Бреговете се виждаха и от двата й края в далечината. Дива трева растеше неокосена между люляците.
Пред микробуса се издигаше огромна къща от жълт камък с кули като на замък. Входът бе огромен и обграден с колони. Дори фамилният дом на Тамара бледнееше пред размерите на тази сграда. Но бурените около нея бяха избуяли, а самото място изглеждаше отдавна изоставено и някак странно.
Пакостник, който най-после се бе измъкнал от тесния микробус, излая шумно.
Кал се канеше да му изшътка, когато му отвърна хор от кучешки лай и вълчи вой.
Очите на Тамара се ококориха.
— Други обсебени вълци — каза тя, докато звукът се извисяваше.
Беше красив, но и зловещ. Пакостник явно не можеше да реши как да реагира. Понечи да пристъпи напред, а после се върна да се отърка в крака на Кал, който го погали по главата.
— Тъпо животно — изсмя се Алекс.
— Не говори така за Пакостник — настръхна Тамара.
— Кой е казал, че говоря за Пакостник!
Алекс тръгна по стълбите към входа на къщата. Обсебените от Хаоса го последваха и насочиха нагоре и Кал, Джаспър и Тамара.
Минаха през огромните порти и навлязоха в широк коридор. Огромен стъклен полилей висеше от покрива, потънал в сенките над тях. Широко стълбище се издигаше от вътрешността на коридора и водеше нагоре към неизвестен брой етажи. Над камината висеше сребърната маска на Константин Мадън, същата, с която Кал го бе видял първия път, когато се срещнаха. Маската, която му бе позволила да се преструва на Константин достатъчно дълго, за да може Кал да порасне и да заеме мястото си.
Над нея висеше Алкахестът. Въздухът трептеше около него, което подсказваше за някаква магическа защита. Създаден бе да убива магове, владеещи Хаоса, но Алекс бе успял да го измени по такъв начин, че да краде магията им. Бе го използвал, за да убие Аарън и да открадне силите му. Без Алкахеста нямаше да има група от обсебени, които да се кланят на Алекс. Без Алкахеста Аарън щеше да е все още жив.
Джаспър подсвирна впечатлен, а Тамара го изгледа кръвнишки.
— Да, хубаво местенце си имаме — каза присмехулно Алекс. — Хайде елате. Вие… — Той посочи с пръст обсебените от Хаоса. — … стойте тук.
Кал и спътниците му последваха Алекс в огромна зала със селска маса, поставена в центъра. Майстор Джоузеф беше там и бъркаше съдържанието на огромен котел с тежка метална лъжица.
— А! — рече той. — Толкова се радвам, че се справихте! Виждате ли, тук всичко е много цивилизовано. Не е като в затвора, от който те измъкнахме.
Но си е затвор, нали, помисли си Кал. Все пак остави Майстор Джоузеф да произнесе няколко думи над белезниците и да ги свали от китките му, а после потърка кожата на ръцете си.
— Къде е Анастасия? — попита той.
Тя го караше да се чувства неудобно, но поне за нея вярваше, че наистина му мисли доброто.
— Горе, подготвя се за вечеря — каза Майстор Джоузеф и посочи съдържанието на котела.
— Очи от тритон? — предположи Кал. — Пръсти от жаба?
— Пикантна яхния с чили всъщност — отвърна Майстор Джоузеф. — Дрю много я обичаше.
Кал замръзна при споменаването на мъртвия син на Майстор Джоузеф. Майсторът бе казал, че не упреква Кал за смъртта на Дрю, макар той да носеше поне частична отговорност. Кал бе сигурен, че с частица от душата си учителят го ненавижда и тази ненавист можеше да избие всеки момент.
Майстор Джоузеф искаше Константин Мадън да се прероди. Той искаше Врага на Смъртта. Калъм Хънт, дори да носеше същата душа, щеше винаги да го разочарова.