— И той ще яде — отвърна Кал, като погледна към Майстор Джоузеф.
— Той може да е взел противоотрова — настоя Тамара — и да е дал на Алекс и Анастасия.
— Нямаше да си играе да отвлича теб и Кал и да ви дава специални спални само за да ви отрови — отвърна шепнешком Джаспър. — Големи сте идиоти! Единственият човек, когото би отровил, съм аз.
Вратите се отвориха и първа влезе Анастасия, следвана от Алекс. Кал почти бе забравил, че двамата се познават отлично — Анастасия бе омъжена за бащата на Алекс, за да прикрие истинската си самоличност на Елиза Мадън. Изглеждаше царствено в белия си костюм, а косата й бе стегната на кок. Алекс носеше дънки и черна риза с нощна пеперуда на гърдите. Беше готина и на Кал му се прииска да има такава. Пък и определено бе нещо, което един черен лорд би носил.
Алекс седна и веднага започна да си сипва от яхнията. Когато приключи, Джаспър взе черпака от него и скоро всички се нахвърлиха на храната — освен Анастасия, която си взе малко царевичен хляб и започна да отхапва от крайчето.
Още при първата хапка вкусовете в устата на Кал експлодираха. Сладко, пикантно, пушено. Това не бе затворническа храна, нито пък лишеи.
— Лошите ядат по-вкусни неща от нас — промърмори той на седящата вляво Тамара.
— Така те привличат към тъмната страна — промърмори тя в отговор, но вече нагъваше второ царевично хлебче.
— Това е прекрасно! — каза Майстор Джоузеф, като гледаше измамно дружелюбно. — Помня колко хубави обеди имаше Константин с приятелите си. Джаспър, ти си същински Алистър Хънт, а ти, Тамара, разбира се, би била Сара.
Тамара изглеждаше ужасена от идеята да е майка на Кал.
Кал бе ужасен от целия разговор.
— Аха — обади се Алекс, който изглеждаше доволен от случващото се, — а аз кой съм тогава?
— Не и Джерико — намеси се рязко Анастасия.
— Ти си Деклън — каза Майстор Джоузеф, — той беше добро момче.
Деклън Новак бе вуйчо на Кал. Беше загинал в Леденото клане, защитавайки майка му. Макар никога да не бе го срещал, Кал беше сигурен, че никак не е приличал на Алекс.
— Аз трябваше да съм Константин — промърмори Алекс, а погледът му се премести към другата стая, където Алкахестът и сребърната маска висяха над камината.
— Еха! — шумно възкликна Джаспър, за да наруши неловкото мълчание след изявлението на Алекс. — Кой иска пай? Аз определено бих хапнал.
Той се изправи с чиния в ръка, но Майстор Джоузеф му направи знак да остане на мястото си.
— Нека Кал пръв избере парче пай — каза учителят. — В този дом всичко служи на Врага на Смъртта.
Алекс удари с вилицата си по масата.
— Значи сега трябва да слугуваме на Кал, защото носи душата на някакъв мъртвец?
— Да — отвърна Майстор Джоузеф и присви очи към Алекс.
Джаспър преглътна и си седна без пай.
— Но Кал дори не го иска! — избухна Алекс. — Не желае да създава повече обсебени! Няма да поведе армия срещу Магистериума!
— Няма никакъв Кал! — рече Майстор Джоузеф. — Съществува само Константин Мадън. Нашата задача е да накараме Калъм Хънт да разбере кой е всъщност.
— Това не е вярно! — каза Тамара и гласът й потрепера. — Кал си е Кал. Това, което е подлудило Константин, не се е случвало на Кал.
— Това, което подлуди Константин, млада госпожице — каза Майстор Джоузеф, — беше, че изгуби най-добрия си приятел, своя брат. Неговата противотежест. Нима същото не се случи и с Кал?
При напомнянето за Аарън на Кал му причерня. Той хвана тъпия нож до чинията си и посочи с него към Алекс.
— Не съм губил най-добрия си приятел. Алекс го уби и открадна силата му на Макар. Но той не може да е и половината от това, което Аарън беше някога.
Очите на Алекс пламнаха от ярост.
— Аз съм два пъти по-велик от когото и да е от вас двамата. Научих се как да променям Алкахеста и взех силата на Хаоса от друг маг. Аз съм първият Макар, правил нещо подобно! Научих се да създавам обсебени, нещо, което вие никога не сте правили!
Кал си спомни как бе пропилял опита да съживи Дженифър Мацуи и не каза нищо.
— Ти си отвратителен! — възмути се Тамара. — Да се гордееш с такова нещо е отвратително.
— Спрете и двамата! — скара се Майстор Джоузеф. — Всички вие, спрете! Знам, че е трудно да намерим общи позиции, но така няма да си помогнем. Алекс, ти постигна много неща, но те се опират на основите, поставени от откритията на Константин. Нека дадем възможност на Кал да открие кой е. Ако не успее, аз лично ще му изтръгна силите.
Кал затаи дъх, като си помисли за Алкахеста и какво може да прави той. Майстор Джоузеф бе прекарал години наред в копнеж по силата на Хаоса. Сега можеше да я получи, стига да поискаше.