Джаспър стана и си отряза парче орехов пай. Всички спряха да викат и го загледаха как си сипва в чинийката, а после си сяда и напъхва голямо парче в устата си.
— Какво? — попита той, когато ги забеляза как гледат. — Това помага. Сега не може да се карате кой получава първото парче.
Алекс явно изгаряше от желание да прескочи масата и да удуши Джаспър. Кал често се чувстваше по същия начин. В момента обаче безцеремонността на Джаспър му се стори героична.
Майстор Джоузеф наряза още пай, а Кал изяде огромни парчета със сладък картоф и орехи, като придружаваше всяка хапка с кръвнишки поглед — опитваше да наложи доминацията си с изяждане на най-много пай. Алекс изглеждаше жалък. Той взимаше орехчетата от пая и от средата и остави крема и глазурата в чинията. Кал му се ухили подигравателно.
Накрая Майстор Джоузеф се изправи.
— Беше дълъг ден и ми се струва, че е време за почивка. Кал, в хладилника има кюфтета за Пакостник. Вземи каквото ти харесва. Надявам се вече да си разбрал колко глупаво би било да опиташ да ни избягаш. На всяка врата има обсебени, които ще ти попречат.
Кал не каза нищо, тъй като нямаше нищо за казване. Отново бе затворник. А този път Джаспър и Тамара също бяха затворници.
Анастасия деликатно стисна рамото на Кал, а после го целуна по челото. Той се почувства неудобно и опита да не мръдва. Никога не бе имал майка, но не си бе представял, че чувството е такова.
Когато се изкачиха по стълбите, Тамара се обърна към Джаспър и Кал с решително изражение и се закле:
— Махаме се оттук!
ГЛАВА ПЕТА
СЪБРАХА СЕ В розовата стая и се проснаха на пухкавия килим с форма на сърце. Докато изготвяха стратегия, Тамара грубо късаше дантелите от краищата и ръкавите на едни наистина странно изглеждащи рокли в пастелни цветове. Розовото трябваше да успокоява хората, ала Кал се чувстваше единствено депресиран и много преял.
— Не мога да повярвам, че първоначалният ти план за бягство изисква друг план за бягство — каза Джаспър, — явно не те бива в бягането.
— Предполагам, че колкото повече бягаме, толкова по-добре се справяме — погледна го накриво Тамара.
Лицето на Джаспър сякаш просветна след кратък размисъл:
— Може би не е толкова зле, че сме отвлечени, все пак всичко това е направо драматично. Когато Селия разбере какво ми се е случило, ще й стане съвестно, че ме е зарязала. Ще държи снимката ми до сърцето си, ще се страхува за живота ми и от време на време ще проронва сълза за изгубената любов, която сме имали. „Само да можеше да се върне — ще си мисли тя, — ще го умолявам отново да ме приеме за гадже.“
Кал го погледна изумен.
— Това, разбира се, ще стане само ако не се измъкнем твърде бързо — продължи Джаспър. — Ще й трябва време, през което да разбере, че ме няма, за да изпита епичното страдание. Да кажем, няколко седмици. Все пак тук ни хранят добре.
— Ами ако дотогава си намери ново гадже? — предположи Тамара. — Все пак…
— Добре де — прекъсна я Джаспър. — Какво да правим? Ясно е, че трябва да избягаме още тази нощ!
— Вече проверих прозорците, поне тези в стаята — каза Тамара. — Елементални са, като онези в Паноптикона, не се чупят. Може и да успеем да ги пробием с магия, но ще ни коства много усилия и може да се включи аларма.
— Значи няма да бягаме през прозореца — заяви Джаспър. — Има ли начин да изпратим съобщение до Раван?
Тамара поклати глава.
— За да направим това, трябва да се измъкнем оттук. Мога да опитам да призова друг огнен елементал и да го пратя да я търси, но това е магия за много напреднали. Никога не съм правила нещо подобно.
— Е, Майстор Джоузеф каза, че трябва да нахраня Пакостник с кюфтета от хладилника, което означава, че ще трябва и да го изведа — рече Кал. — Това поне ще ни измъкне от сградата.
— Майстор Джоузеф няма да ни пусне всички да го разхождаме — предположи Тамара, — едва ли е толкова тъп.
— Не — намръщи се Джаспър, — но трябва да има и други обсебени наоколо, нали? Това е крепостта на Врага на Смъртта! Тук трябва да са всичките.
— И? — попита Тамара, като откъсна още една дантела и остави увиснали конци по една пола. — Това не го ли прави още по-зле за нас?
— Не — Джаспър погледна към Кал, — понеже означава, че ще има обсебени, които Кал може да контролира. Ами ако изведем Пакостник и Кал накара някои от неговите обсебени да се бият с тези на Алекс? Това може да се окаже достатъчно голямо разсейване, за да се измъкнем.