Микробусът внезапно спря. Късо подстриган мъж на средна възраст с обърната наопаки шапка подаде глава през прозореца.
— Какво става?
— Загубихме се — каза Тамара.
Тя свали вестникарската си шапка, така че плитките й паднаха свободно, а после замига невинно. С пастелноцветната си рокля приличаше на избягала от великденско тържество.
— Дойдохме до острова с лодка, но течението я отнесе, докато не гледахме, а после слънцето залезе и… — подсмъркна тя накрая. — Може ли да ни помогнете, господине?
Кал помисли, че с това „господине“ става прекалено сълзливо, но човечецът се върза.
— Ами, разбира се! — отвърна мъжът, който изглеждаше озадачен. — Няма проблеми. Качвайте се, деца.
Когато приближиха, той протегна мускулеста ръка. На бицепса му имаше черна татуировка, която наподобяваше око. Изглеждаше им странно позната.
— Я чакайте! Това какво е? — Мъжът посочи Пакостник.
— Моето куче — обясни Кал. — Казва се…
— Не ми пука как се казва — отвърна мъжът, — огромно е.
— Не можем да го оставим! — Тамара погледна човека с ококорени очи. — Моля ви? Съвсем питомен е.
И така, Кал се озова заедно с Джаспър и Пакостник в задната част на микробуса, където нямаше седалки, а само метал и стени без прозорци. Хюго, както се казваше мъжът, покани Тамара да седи до него отпред. Тя погледна извинително към Кал и Джаспър, докато Хюго затваряше металната врата зад тях.
— Отново предаден от жена — обяви Джаспър.
Микробусът потегли. Кал усети как мускулите му се отпускат веднага щом колелата се завъртяха. Можеше да стои в пълен мрак с Джаспър, но поне се отдалечаваше от Майстор Джоузеф и Алекс.
— Знаеш ли — каза той, — с такова поведение трудно ще си върнеш Селия.
Проблесна светлина. Беше искра огнена магия, пламнала в дланта на Джаспър — тя освети вътрешността на микробуса и намръщеното му лице.
— Знаеш ли — рече той, — тук вътре хич не ухае на цветя.
Кал мигом осъзна, че е прав. И по пода до краката им нямаше цветя или стръкчета. Микробусът миришеше, но на химия — на формалдехид.
— Не ми хареса как изглежда онзи тип — продължи Джаспър, — нито пък татуировката му.
Кал внезапно си спомни къде е виждал това око. Над портите на Паноптикона. Затворът, който никога не спеше. Сърцето му бясно затупка. Дали този човек не бе страж, който трябваше да го отведе обратно в затвора?
Кал чу как Тамара казва отпред в кабината:
— Не, не натам. He!
Хюго отвърна нещо. Навлязоха по черен път и заради друсането Кал не можа да различи следващите думи.
Внезапно спряха. След секунди задната врата на микробуса се отвори.
Майстор Джоузеф стоеше пред тях със строго изражение. Хюго ги бе върнал в крепостта на Врага на Смъртта.
— Ела с мен, Калъм!
Гласът му бе равен и спокоен, но Кал усещаше, че ръцете му са свити в юмруци. Беше бесен, но явно не искаше Хюго да види това.
— Трябва да поговорим. Надявах се да сторим това утре и при по-добри обстоятелства, но не мога да ти позволя да се разхождаш из острова.
Тамара слезе от мястото до шофьора. Изглеждаше смазана. Кал и Джаспър излязоха от задната част на микробуса, последвани от Пакостник, който опря нос в дланта на Кал, очевидно объркан от всичко, което се случваше.
Кал обаче разбираше всичко съвсем ясно. Затворът на Майстор Джоузеф не бе къщата, а целият остров.
— За мен бе чест да ви отвлека, сър — каза Хюго на Калъм, ухилен до ушите. — Вероятно не ме помните, но ви видях в Паноптикона.
Той потупа татуировката на ръката си.
— И аз бях там, знаете ли, от началото на войната. Бяхме много. Но щом се върнахте, разбрахме, че всичко ще е наред. Никога не сме спирали да вярваме във вас, дори когато казаха, че сте загинал. Ако някой може да възкръсне, това е Врагът на Смъртта.
Джаспър и Кал погледнаха към Тамара, която в ужас закри с ръце устата си. Ударът по Паноптикона не е бил само за да освободят Кал. Майстор Джоузеф бе използвал Анастасия, за да измъкне и някогашните последователи на Константин.
— Не искам да бъда на този остров — отвърна Кал. — Не смяташ ли, че ако наистина ми служиш, трябва да изпълняваш волята ми?
— Благодаря ти, че ги върна толкова бързо — каза Майстор Джоузеф, преди думите на Кал да достигнат до съзнанието на шофьора.
Хюго се ухили отново, кимна на Кал и се качи обратно в буса си.
— Успех с връщането на спомените — каза той, — скоро ще си спомните защо всъщност искате да сте тук.
Кал с натежало сърце изгледа как микробусът се отдалечава, а с него изчезва и планът му за бягство. Напълно съкрушени, тримата бегълци последваха Майстор Джоузеф обратно в къщата, следвани от Пакостник.