Майстор Джоузеф извади от джоба си ключ и отвори вратата на ателие, което не бяха виждали досега. Явно не се отопляваше — вътре бе толкова студено, колкото и навън. В далечния край на стаята имаше двойни врати, а в центъра — два дивана.
Майстор Джоузеф им даде знак да седнат, но той остана прав.
— Мога да ти взема магията и живота — рече бавно той, — да открадна силата ти за себе си. Как ти звучи това?
— Ако такъв е планът ти, какво чакаш? — отвърна Кал.
Тамара и Джаспър скочиха от дивана, готови за битка. Пакостник изръмжа.
Майстор Джоузеф обаче само се изсмя.
— Имам предложение за теб… Какво ще кажеш за това, Калъм — щом завършиш задачата, която ще ти поставя, може да напуснеш острова с твоите приятели, стига още да го желаеш.
— Задача? — зачуди се Кал. — Това някакъв трик ли е? Трябва да обуздая непобедим елементал? Или да разделя пръстта от пясъка по целия плаж?
— Нищо подобно — усмихна се Майстор Джоузеф.
Той отвори вратите в далечния край на стаята. След миг Кал и останалите го последваха.
Отвъд имаше огромна стая, боядисана в бяло. Единствената мебел беше метална маса, върху която лежеше съвършено запазено тяло, покрито до врата с тънък бял плат.
— Задачата — каза учителят — е да възкресиш Аарън Стюарт от мъртвите.
ГЛАВА ШЕСТА
КАЛ ЧУ УЖАСЕНОТО АХВАНЕ на Тамара. Тя се олюля назад и Джаспър я хвана за ръката. Кал нямаше да успее да го стори. Беше напълно вцепенен.
На масата наистина лежеше Аарън. Беше разположен по гръб. Русата му коса бе сресана. Зелените очи бяха отворени и празни.
Пакостник отметна глава назад и нададе страховит вой на самота и ужас. Това бе точно звукът, който и Кал би искал, но не би могъл да издаде. Отекваше отново и отново в ушите му, докато стоеше там и трепереше.
— Господи, спрете този звук!
Това беше Алекс Страйк, който се появи в черна копринена пижама зад тях. Изглеждаше сънен, рошав и ядосан, но изражението му бързо премина в ехидна гримаса.
— О, виждам, че си решил да им покажеш какво наистина става тук.
Тамара, Кал и Джаспър го проследиха, ужасени, как отива до масата и дръпва чаршафа. Аарън беше с дрехите, с които бяха възнамерявали да го погребат — униформата от Бронзовата му година. Алекс повдигна едната китка, където блестеше гривната му. Камъни за храброст покриваха повърхността й заедно с тези, отбелязващи преминаването му през Желязната, Медната и Бронзовата година. Там беше и черният камък на Хаоса, задето бе Макар.
Кал с горчивина си помисли, че Алекс е откраднал магията на приятеля му и сега бе останала само черупката, в която някога бе имало живот — Хаос и Аарън.
— Не го докосвай! — изръмжа Кал.
Алекс пусна ръката на Аарън и я остави да тупне безжизнено на масата.
— Мъртъв — каза весело той, — muerto.
— Разбрахме — отвърна Джаспър, — благодаря.
— Какво става? — попита задавено Тамара. — Защо Аарън е тук? В Магистериума ще забележат, че тялото го няма!
Майстор Джоузеф бе останал на вратата и ги наблюдаваше, замръзнал зловещо. После отиде в центъра на стаята, а погледът му премина по тялото на Аарън като по време на научен експеримент.
— Вече знаят. Откраднахме го преди доста време. Не са казали нищо, защото светът на маговете няма да е очарован, че са оплескали и това. Не само че не са забелязали, че Врагът на Смъртта учи три години сред тях, но и са изгубили тялото на мъртъв Макар. Асамблеята ще избухне.
— Трябва да бъдем честни с Кал — намеси се Джаспър, — трудно бе да се отгатне, че той е великият Враг. Беше дълбоко засекретен.
Пакостник се дърпаше от ръцете на Кал и той го пусна. Вече не му пукаше дали вълкът няма да нападне Майстор Джоузеф и да опита да свали кожата от лицето му.
Но животното направи съвсем друго — отиде до масата, където лежеше тялото на Аарън, подуши тъжно, а след това се сви под нея.
— Не разбирам — каза Тамара, докато се бореше със сълзите си — какъв е смисълът на всичко това? Никой не може да възкреси мъртвите! Константин не можа, затова имаме обсебените.
— Константин можеше да го направи — каза Майстор Джоузеф, — само дни го разделяха от пробива, когато избухна третата Война на маговете. После, заради Леденото клане, бе принуден да започне отначало. Но той… ти… можеш да го направиш, Кал. Сега. Знанието е в душата му, а душата му е в теб!
Кал погледна към масата, на която лежеше Аарън. За пръв път това, което Майстор Джоузеф казваше, не му звучеше налудничаво. Смъртта бе нещо ужасно. Алистър още страдаше за Сара, а от смъртта й бе минало повече от десетилетие. Кал би се радвал да си има майка, дори тя да има някои резерви към него. А хората го мразеха, защото Константин им бе отнел някой близък. Ако той, Калъм Хънт, успееше да върне хората от света на мъртвите — не наполовина, като зловещи обсебени, а реално, — щяха да му простят. Щяха да му простят всичко.