— Алекс също овладя силата на Хаоса — отвърна Майстор Джоузеф все така със заплашителен тон, — притежаваме и Алкахеста. Не само мога да убия Кал, но имам и необходимото средство. Даже ще му взема силата.
Кал се замисли за мрачните думи, изречени от Майстор Джоузеф по време на вечерята. „Нека дадем на Кал възможност да открие кой е. Ако не успее, аз лично ще му изтръгна силите.“
— Убеден съм обаче, че няма да се стигне дотам. Хайде, сега си лягайте. — Ужасяващият поглед изчезна и Майстор Джоузеф отново стана нормален. Доколкото можеше да бъде нормален. — Утре рано започваме уроците.
С тези думи той ги отпъди от тялото на Аарън и заключи вратата зад себе си.
Кал погледна за последно назад и се отправи към стълбите. Докато се изкачваше, се чувстваше напълно изтощен. Беше започнал деня в затвора и го приключи със съгласието си да направи нещо, което никога не бе мислил да стори. Да съживи мъртвец.
Когато стигна до етажа, той се отправи към вратата на стаята си, но не бе сигурен, че има сили да влезе вътре. Обърна се към Тамара, която вървеше към розовата стая, и попита:
— Може ли да спя на твоя под? Тази стая е единствената, която не е зловеща.
— А аз? — веднага се включи в идеята и Джаспър.
— Да — усмихна се немощно Тамара, — няма проблем.
Джаспър изчезна, за да си вземе нещата за сън. Кал стори същото. Когато си облече пижамата, той извлече матрака си до стаята на Тамара и го опря до краката на леглото й.
Тя седеше до прозореца в бяла пижама с дантели. Погледна към Кал и той видя колко е разстроена.
Спря на място. Тамара изглеждаше напълно съсипана.
— К-какво има? — попита Кал.
— Аарън… Ужасно е, че той загина, но това, че Майстор Джоузеф е откраднал тялото му… как изглеждаше само… бял и студен на онази маса…
Краката на Кал се задвижиха сами, без да питат главата. Не можеше да я остави сама и толкова нещастна. Пресече стаята и протегна ръка, за да я потупа по рамото. Когато обаче се доближи, тя се хвърли на врата му и зароби лице в гърдите му.
Кал остана смаян. Не можеше да си поеме въздух. Сърцето му бе като балон, който подскачаше в гърдите му. Прегърна я внимателно. Бе мъничка и топла. Понякога забравяше колко е дребничка, понеже смелостта й я правеше голяма в съзнанието му.
Ухаеше на сапун и слънчева светлина. Искаше му се да я вдиша, но осъзна, че това би изглеждало странно и може би зловещо.
Спомни си думите на Анастасия и въпреки ужаса, който бяха преживели, пулсът му се ускори толкова силно, че той се уплаши да не би Тамара да го усети.
— Кал — каза тя с треперещ глас, — когато Аарън си отиде, се опасявах, че повече няма да си ми приятел.
— И аз мислех същото. — Сърцето му прескочи един удар.
— Но това не е вярно, нали? — погледна го тя притеснено. — Още сме приятели. Винаги ще бъдем приятели, каквото и да стане, нали?
Той се усети, че нежно милва косата й. Почувства се като някой друг, а не като Калъм Хънт. Някой, който заслужава да е близък с Тамара Раджави.
— Аха… — изрече изненадан и леко се паникьоса от думите, които веднага след това се изнизаха от устата му: — Още когато те срещнах…
Вратата се отвори, а Тамара и Кал отскочиха един от друг. Джаспър влезе бързо, мъкнеше завивка, и беше облечен с пижама на кончета. Той се сви до леглото на Тамара, когато тя седна на матрака си. Кал се постара да изглежда равнодушен и легна на своя матрак.
— Само казвах на Кал — рече Тамара, — че трябва да сме внимателни. Много внимателни.
— И това е новина? — иронизира я Джаспър.
— Майстор Джоузеф допуска, че може да вземе силата на Кал с Алкахеста — продължи Тамара и се обърна към Кал. — Замисли се. Той може да стане Врагът на Смъртта. Няма да му се налага да те принуждава да правиш каквото иска. Сам ще си го свърши.
— Но той цени душата на Константин — напомни Джаспър.
— Така е — съгласи се Тамара, — но определено мисли, че Кал има по-голям шанс да съживи мъртвите, иначе щеше вече да му е взел силите. Затова Кал постъпи разумно, като се престори, че е съгласен да възкреси Аарън.
Престори? Кал имаше чувството, че лети, а сега последва грубо приземяване. Тя мислеше, че той разиграва Майстор Джоузеф. Че не е искал наистина да възкреси Аарън. Но тази мисъл не бе и минавала през главата му. Беше решил, че са единодушни. Че поне веднъж не върши нещо нередно. Преди миг бяха толкова близки. Сега всичко отново изглеждаше объркано, все едно я е измамил.
— Ще намерим начин да се измъкнем оттук — каза му Тамара — и ще измислим как да откраднем Алкахеста. Ако успеем да го направим, ще си в много по-голяма безопасност. Ако го унищожим, още по-добре. Просто трябва да се преструваш, че опитваш да възкресиш Аарън.