— Мислех, че ти си експертът тук, понеже много си се упражнявал по методите на Константин или нещо такова.
— Доста неща знам — отвърна Алекс ядосан, — като начало, ние сме магове на Хаоса. Хаосът е нестабилна енергия. Нашият инстинкт е да го сграбчим и да натъпчем с него някое празно тяло без душа. Така се получават обсебените.
— Аха — кимна Кал, като засега го разбираше, макар частта за инстинкта да бе зловеща.
— Но всеки елемент има достъп до своята противоположност. А противоположността на Хаоса е душата. Човешката част, която прави хората това, което са. Както и белките. — На Алекс сякаш му бе забавно. — Трябва да протегнем ръка и да намерим душата на белката, а след това да я натъпчем в тялото й, точно както Константин е натъпкал душата си в теб.
— Ясно — каза Кал, като си спомни какво бе чувството, когато търсеше душата на Дженифър Мацуи.
Той и Аарън бяха намерили следи от нея, за да я накарат да говори, но после тя бе започнала да избледнява в нищото. Той опита да я сграбчи и тя се разпадна на части. Спомни си как бе прелял магия в тези блестящи нишки, за да я задържи.
И тя се събуди като обсебена.
— Да — рече Алекс, все едно Кал го няма.
— Това ли е? — попита Кал. Той с ужас осъзна, че Алекс всъщност не знае повече от него за възкресяването на мъртвите.
А това означаваше ли, че докато Алекс е трябвало да изучава методите на Константин, Кал се е натъкнал на същата или дори на по-добра техника? Дали Майстор Джоузеф не бе прав за Кал? Че да имаш душата на Константин автоматично те прави по-добър възкресител на мъртвите?
Алекс се взря в Кал с надменно изражение.
— Може да не смяташ, че е впечатляващо, но далеч не е така лесно, колкото звучи.
— Вече го опитах — въздъхна Кал.
— Какво? — намръщи се Алекс. — Не си…
Кал се умори от Алекс и отношението му.
— Така върнах Дженифър. Не исках да я върна като обсебена. Просто беше останала недостатъчна част от душата й.
За миг Кал помисли, че Алекс ще го удари. Но той само го посочи с пръст и каза:
— Аз знам много неща, тайни неща.
Беше ясно обаче, че не знае нищо.
— Ако това, за което говориш, действително работеше, нямаше да има нужда от никакви експерименти. Майстор Джоузеф каза, че Константин е бил на ръба на пробив, не че е успял да го направи — въздъхна Кал. — Искам да видя дневниците на Константин.
— Защо? — Нищо от тази ситуация не вървеше според плана на Алекс, но той видимо не искаше да отстъпва.
— Ако не ми позволиш да ги видя, ще помоля Майстор Джоузеф да ми ги даде. — Кал наистина бе уморен от спора.
— Нека първо опитаме да съживим белката — предложи Алекс. — Хайде, съсредоточи се.
— Не знам… — поколеба се Кал.
— Тогава сам ще го направя!
Алекс стисна плътно очи, все едно се опитва да пръсне вена на челото си. Кал усети как магията на Хаоса се раздвижва във въздуха и почти можеше да я види като горещ вятър.
Белката на масата се размърда. После цялата потрепери. Задните й лапи се завъртяха. Мустачките й потръпнаха. Накрая отвори въртящи се очи.
Обсебена.
Алекс отвори очи нетърпеливо, но когато видя какво има на масата, удари с юмрук по стената.
— Трябваше да ми помогнеш — каза той, — нуждаем се от повече сила!
Белката скочи от мястото и хукна към вратата, но Пакостник се събуди и я подгони. Кал чу трясък, а после и пронизителен писък.
— Както и от нова белка — подхвърли Кал и наум се закле никога да не допуска Алекс близо до тялото на Аарън.
Решиха да спрат за обедна почивка, макар че Кал изобщо не беше гладен. Няколко часа с мъртва белка убиват апетита, помисли си той.
Алекс се отправи към столовата, а Кал отскочи до кухнята да хапне нещо на крак… и да не гледа как Алекс яде. Там завари младеж, който редеше чаши с чай върху поднос.
— Здравейте! — каза младежът.
— Здрасти! — отвърна Кал, който не искаше да бъде груб.
Като забеляза объркването му, младежът се засмя незлобливо и каза:
— Аз съм Джефри и помагам тук. Не минах изпита за Магистериума, но Майстор Джоузеф предложи да ме обучи, вместо да оковат магията ми.
— О! — рече само Кал.
Трябваше да признае, че това бе добър начин да се намерят нови попълнения, макар да не се знаеше колко магия могат да научат. Но ако отговорът бе — много? Кал си помисли за Хюго, който караше микробуса, и за затворниците в Паноптикона, а след това се запита колко ли хора има на този остров.
— Ти си Калъм, нали? — попита Джефри.
— Аха.
— Ела с мен. Маг Таркуин от Асамблеята иска да те отведа при нея след края на заниманията ти.