За разлика от Майстор Джоузеф, каквото и да твърдеше той.
Кал дояде остатъка от яйчения си сандвич сам, докато гледаше как обсебените бутат косачката по ливадата. След това потърси Тамара и Джаспър из къщата, като се надяваше, че може да убеди Майстор Джоузеф да учат заедно. Но не ги намери и се върна в стаята за експерименти. Алекс беше там, с две нови, частично размразени белки.
На Кал му прилоша.
— Ето! — Алекс трясна на масата черна тетрадка, пълна с допълнителни листа. — Това е последният дневник на Константин. Ако искаш да видиш останалите, няма да ти е трудно да ги намериш. Те са в стаята ти, на рафтовете, точно както настояваха Майстор Джоузеф и Анастасия.
— Благодаря! — каза с нежелание Кал и вдигна дневника.
— А сега е твой ред — посочи Алекс към малките създания на масата.
Кал погледна към белките. Не беше сигурен какво може да направи с тях, но искаше да си върне Аарън. Ако имаше и най-малкия шанс…
Той се пресегна с магията на Хаоса към едно от съществата. Можеше да усети студа, който все още го сковаваше, както и да долови сребристите остатъци от онова, което е било негова душа. Там имаше още нещо.
Опита да го хване, да го стопли и да го събуди към живот, но бе останало твърде малко. Отчаян, той се опита да раздуе това, което бе там. Нуждаем се от повече сила, бе казал Алекс.
Кал си пое дълбоко въздух, събра Хаоса в себе си и се пресегна към мрака, насилието и водовъртежа, който само един Макар можеше да види. Сграбчи от Хаоса с две ръце и го натика отчаяно в раздутата душа на белката, все едно се опитваше да запали огън насред ледник.
Усети как искрата припламва, засиява…
Алекс извика. Кал се приведе, когато шумен трясък отекна в стаята. Като се изправи отново, пред очите му танцуваха черни петна. Почувства се слаб и немощен, с изцедена енергия и магия.
Алекс го погледна вбесен. Бе покрит с частички от нещо неописуемо, което Кал не би искал да обсъжда.
— Ти взриви белката! — викна Алекс.
— Така ли?
Кал бе смаян, но злощастните доказателства бяха навсякъде. Беше пропуснал най-лошото, като инстинктивно се приведе под масата, но Алекс и скъпите му дънки не бяха имали същия късмет. Алекс свали ръкавиците си и ги метна на масата.
— Приключих за днес.
Той излезе и след минутка Кал го последва. Никой не би искал да остане сам в стая с две замразени белки, едната от които бе на парченца.
Надяваше се чистачът да не е Джефри.
— Как мина? — попита Майстор Джоузеф по-късно същия ден по време на вечерята.
Всички отново се бяха събрали в столовата, само столът на Анастасия бе празен. Масата скърцаше, натежала от храна: имаше картофена салата, зелева и зелена салата, пикантни свински ребърца, боб с доматен сос. Джаспър вече беше изял една порция ребърца.
— Кал взриви една белка — докладва Алекс, който май се бе изкъпал поне два пъти.
— Не можем да очакваме нещата да се получат от първия път. — Майстор Джоузеф задъвка от ребърцата си. — Но очаквам сериозен напредък.
— Сигурен съм, че има и други, които биха се справили не по-зле от Кал — каза Алекс и остро се взря в Майстор Джоузеф може би с надежда той веднага да изсмуче силите на Кал с Алкахеста и да продължат напред.
— Сигурен съм, че няма — отвърна Майстор Джоузеф и стисна челюсти.
Кал го гледаше като хипнотизиран.
Наистина ли Майстор Джоузеф искаше да използва Алкахеста, за да открадне магията на Хаоса за себе си? Първо е бил в сянката на Константин, а сега в тази на Кал. Дали това го притесняваше? Беше трудно да се каже. Гласът му бе спокоен, когато изрече:
— Досега не се е случвало двама Макари да работят по един проект. Дори Константин беше сам.
Съвсем сам съм, помисли си Кал. Да ти помага Алекс бе по-лошо от това да нямаш никаква помощ. Но Алекс само се ухили неприятно от другата страна на масата и каза:
— Утре ще продължим.
След вечеря Тамара и Джаспър влязоха в спалнята на Кал, за да си споделят как е минал денят им. Майстор Джоузеф ги обучаваше как да образуват здрави и непробиваеми повърхности от въздух и вода.
Но както Кал бе започнал да осъзнава след срещата с Джефри, те не бяха единствените учещи. Имаше други магове, с други групи. Хюго обучаваше десет по-млади ученици, а Тамара и Джаспър бяха забелязали поне още четири групи чираци, по-големи от разрешеното в Магистериума. Джефри сигурно също преподаваше.
— Освен това не ни разрешава да правим остри предмети — каза Джаспър, — предполагам, че в това има смисъл. Не иска да сме въоръжени. Досетихме се, че някакъв въздушен елементал образува защитите около Алкахеста като пазител. — Той се усмихна пресилено. — Но няма проблем. Ще измислим как да го заобиколим.