Выбрать главу

— Ами ти, Кал? — погледна го притеснена Тамара. — Зле ли мина?

Кал се спря до лавицата с книги. На нея имаше редици със снимки на Константин и приятелите му. Нямаше как да не забележи, че на всяка от тях Константин се смее в центъра на групата, а хората винаги го гледат.

— Добре мина — излъга той, — и без това само се преструвам.

— Ще опитам да се сближа с Майстор Джоузеф — каза Джаспър, — все едно ставам част от злия план, за да видя дали няма да ми каже нещо. Все пак не може целият план да е възкресението на Аарън. Това не стига, за да завладеят света.

— Смяташ, че има армия? — попита Кал. — Имам предвид, освен затворниците и учениците. Армия от обсебени?

— Всички смятат, че има армия — отвърна Джаспър, — но ние мислехме, че Врагът на Смъртта е все още жив и създава нови и нови обсебени. Ако единственият човек, който може да прави още от тях, е Алекс, може би тази армия не е голяма.

Кал погледна към Тамара и видя, че тя гледа картина над дрешника. На нея бяха неговите родители и Константин.

— Странно ми е да ги гледам — каза Тамара, — човек никога не би помислил, че един от тези чираци ще разбие света на маговете.

Кал се погледна в огледалото. Беше забравил да среши косата си сутринта, а по ризата му имаше петно от сос барбекю. Не изглеждаше особено заплашително. Не го напускаше неприятното чувство, че следващите няколко седмици ще решат съдбата му.

Въпреки че се бяха срещнали в стаята на Кал, всички отново отидоха да спят в розовата. Скоро другите потънаха в сън, Кал лежеше, загледан в тавана, а вълкът се бе свил до него.

Неспокойната ти душа не е създадена за мир, бе казала Анастасия.

Но ти не ме познаваш, помисли си Кал. Не познаваш душата ми. Завъртя се и силно стисна очи, но още дълго стоя буден.

ГЛАВА ОСМА

АЛЕКС МОЖЕ БИ СЕ НАДЯВАШЕ на голям успех, но вторият ден мина дори по-зле от първия. Кал прекара половината време в преглеждане на бележките на Константин, направени в стройни колони, които го доведоха до отчаяние от собствения му почерк. Ако ще вземаш душата на някого, помисли си той, би било добре да успееш да наследиш и хубавия почерк. Константин бе записал много числа, които указваха експерименти и изчисления, явно свързани с Хаоса. Той бе пресметнал минимума от енергия, който се изискваше, за да съживиш обсебен, а после бе съставил списък с подобрения, които можеш да постигнеш с повече Хаос и по-деликатна работа с душата. Едно от подобренията бе говоренето, което изнерви Алекс.

Ала духът — есенцията от това, което липсва в човек — бе нещо, което явно Константин не бе успял да опише или пресъздаде. Въпреки настоятелните твърдения на Майстор Джоузеф, че са били близо до пробив, Кал не намери нищо в експериментите, което да го доказва.

Това, което Константин бе успял да направи, бе да натика собствената си вече съществуваща душа в чуждо тяло. Това бе впечатляваща магия и бе спасило живота му, но не възкресяваше мъртвите.

По време на вечерята Джаспър и Тамара изглеждаха развълнувани по начин, който обърка Кал. От тях сякаш извираше странна енергия, а Тамара непрекъснато хвърляше многозначителни погледи към Кал, като ръкомахаше над домашната паста. Той нямаше идея какво се опитва да му каже.

Пак се сети за думите на Анастасия, че Тамара е влюбена в него. Когато Селия го харесваше, правеше много объркващи и необясними неща. Може би Анастасия беше права… Но това не обясняваше какво иска Тамара от него в този момент.

— Днес напреднахме — излъга Алекс и погледна към Майстор Джоузеф с надеждата да получи одобрение.

— Не се насилвай. — Учителят само погледна Кал. — Отпусни се. Умението ти е там.

Кал хвърли поглед към Тамара. Тя имитираше нещо, свързано с котки. Котки — оформи думата с уста той, тя кимна, а след това се престори, че реши косата си. Кал бе озадачен. Нима в къщата имаше котка и тя искаше от него да я среши? Кал обичаше котките, но за Пакостник те бяха нещо като деликатес. Нямаше котка, която би изтърпяла да я решат в присъствието на огромен обсебен от Хаоса Вълк. Какво си мислеше Тамара?

Освен ако котката също не бе обсебена. Дали Тамара не бе намерила обсебена котка?

— Наистина мисля, че напредваме — продължи Алекс. — Променяме начина, по който се прави магията.

Той погледна към Тамара с тайната надежда тя да е впечатлена. Това вбеси Кал, който спря да следи жестикулациите на Тамара и загледа кръвнишки към Алекс. Искаше да го фрасне.